История Възраждане и Освобождение Пазарджиклия пише география, събира ръкописи

balgari.bg

Пазарджиклия пише география, събира ръкописи

Големият възрожденец Стефан Захариев е роден около 1810 г. в Пазарджик.
Интересите му са многопланови. Освен че се прехранва като търговец, Захариев издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики.
Като османски финансов служител и наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев обикаля околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави описание на земите между Западните Родопи и южните склонове на Средна гора.
Стефан Захариев е постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в родния си Пазарджик и организатор на прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква тук - "Св. Богородица" през 1859-а.
Сътрудничи на редица вестници - пише дописки за хода на църковните борби в града си, води оживена кореспонденция с изтъкнати наши възрожденци - Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков, както и със Стефан Веркович.
Домът на заможния пазарджиклия е нещо като клуб за образованите хора в града. Оттук тръгват освободителните идеи, беят се бунтовнически песни. "Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак - Селим, който в 2-3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг", разказва синът на възрожденеца Христо.
Вече обеднял, Стефан Захариев отказва да прати Христо да учи на държавни разноски в лицея в Цариград, а се спира на отличния ученик Константин Величков.
През 1870 г. със съдействието на Христо Г. Данов във Виена е публикувано най-значимото съчинение на Захариев - "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на приписката на поп Методий Драгинов. Положителна рецензия за изследването написва младият Константин Иречек, който препоръчва това произведение "на всеки, който се интересува от Илирийския полуостров".
След смъртта на Захариев на 13 април 1871-ва по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната Руско-турска война (1877-1878), а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател Полихроний Сирку (1855-1905) в Санкт Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките.
Портрет на Стефан Захариев от известния български художник Станислав Доспевски се пази в Националната художествена галерия в София.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google