История Възраждане и Освобождение Докторът - борец за църковна свобода

balgari.bg

Докторът - борец за църковна свобода

Д-р Стоян Чомаков е роден в Копривщица през 1819 година.
Майка му е от влиятелния бегликчийски род Чалъкови. Баща му умира рано и той е отгледан с помощта на по-големия си брат Салчо Чомаков и двамата си вуйчовци.
Първоначално Стоян учи в основаното от вуйчо му килийно училище в родния си град. През 1831-ва се записва в гръцката прогимназия в Пловдив, а след това - в съществувалото през 1836-1839-а училище на Теофилос Каирис на остров Андрос. Там негови съученици са Иван Добровски, Стоян (бъдещият Иларион Макариополски), Димитър и Никола Михайловски, Петър и Константин Мишайкови. След закриването на училището продължава образованието си в гимназията в Атина, след това следва медицина в Пиза, завършва във Флоренция и специализира хирургия в Париж през 1848 г.
От 1849 до 1860 година Стоян Чомаков е първият градски лекар в Пловдив. Става известен, след като пръв в Османската империя прави няколко операции на перфориран хранопровод. През 1849 година открива в града и първата българска аптека, освен това е училищен настоятел и преподава френски език. Занимава се още с търговия и откупничество на данъци.
Малко след завръщането си в родината Чомаков произнася реч по време на изпитите в гръцкото училище в Пловдив, в която се обявява срещу елинизацията и призовава българите да учат на български език.
Противоречията между българи и гърци в града се засилват, след като новоназначеният митрополит Хрисант нарича българския език "цигански" и много влиятелни българи, сред които Салчо Чомаков, Найден Геров, Георгаки Стоянович, призовават за неговото отстраняване.
В началото на 1861-ва Стоян Чомаков организира свикването на Общобългарски събор в Цариград. Самият той представлява на Събора Пловдивската и Софийската епархия. С подкрепата на руския посланик успява да издейства отстраняването на Йосиф Соколски, след което много други привърженици на унията оттеглят подкрепата си.
На 9 юни 1861 г. представителите на Събора връчват на великия везир Къбръзлъ паша петиция с искане за създаване на българска църква, независима както от Цариградската патриаршия, така и от римския папа. Искането е отхвърлено, но Стоян Чомаков предлага компромисен вариант, според който от Патриаршията трябва да се отнемат светските правомощия, но той не е приет от Събора.
През есента на 1861-ва повечето представители на Общобългарския събор се разотиват, а в Цариград остава малка група, за да продължи преговорите с правителството.
През март 1862-ра д-р Стоян Чомаков също се връща в Пловдив, но през май отново е в Цариград като представител на пловдивската община в Смесената комисия, създадена за преговорите с Патриаршията по Осемте точки, предложени от Тодор Бурмов и подкрепени от руското посолство.
Църковната борба на народа ни, оглавена от д-р Чомаков, се увенчава с категоричен успех - през 1870 г. под името Екзархия със султански ферман се възстановявава българската църква. 
По времето на Източната криза през 1875-1878-а Чомаков заема нестандартна позиция - страхувайки се за националното ни единство и опирайки се на успеха си с решаването на Църковния въпрос, той смята, че за българите най-изгодна е мирната еволюция, и е против Руско-турската война. Но след подписването Санстефанския мир се включва активно в изграждането на Третата българска държава. В Източна Румелия е начело на здравеопазването, а след Съединението става подпредседател на Временното правителство.
Високо го ценят и княз Фердинанд, Стефан Стамболов.
Стоян Чомаков умира на 23 ноември 1893-та в Пловдив.


Още за историческия контекст на тази забравен възрожденец тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google