История Възраждане и Освобождение Продължителка на бащиното дело

balgari.bg

Продължителка на бащиното дело

Върху книга на турски език даскал Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро, от с. Мурад бей кюю, или Горни турчета (дн. гр. Бяла черква), четем автобиографичните му сведения от 1866 г., написани съвсем лаконично: "Роден съм аз, Киро Петров на 1835 лето... ужених са на 1853, роди са дъщеря ми Марийка на 1855, Иринка - на 1857..." Следват рождените години на другите му три деца и бащиният завет: "Да станат добри и верни граждани на Отечеството си!"
Ирина наследява чертите на големия ни възрожденец - черни очи, овалното бяло лице, черна коса. Любознателна и силна духом е като баща си, с пламенно и чисто сърце, обичащо горещо всичко българско и родно.
Първоначалното си образование момичето получава във взаимното светско училище в Горни турчета. Открито от баща й Бачо Киро през 1860 г. по подобие на Габровското, то е първото училище от този род в северозападния край на Търновско.
През 1870 г. Ирина Бачокирова постъпва в четирикласния курс на Девическия отдел на Априловската гимназия.
Независимо от солидната педагогическа подготовка, която Ирина получава в Априловската гимназия, Бачо Киро се стреми да разшири кръгозора й. Води я по забележителни исторически места в старата столица, в Свищов, където може да види що е вапор (параход) и голямата гранична река Дунав между румънския и българския бряг.
С откриването на Девическото училище в Бяла черква - първо и единствено в региона, в него влиза и първата жена учителка, единствена в този край - вече 18-годишната Ирина. В него баща и дъщеря, заедно с другите учители, обучават около 180 български деца.
В същото време в съседното село Михалци учителства и младият Тодор Лука Лефтеров, завършил висш търговски колеж в Манчестър. Двамата с Ирина се сгодяват, но така и не им е писано да се оженят.
В трескавите дни на подготовка на Априлското въстание Бачо Киро възлага на дъщеря си да ушие зеления байрак на въстаниците. От едната му страна Ирина извезва девиза "Свобода или смърт", а от другата - православен кръст. Знамето е изгорено в последната нощ преди опита за пробив през турския обръч на 7 срещу 8 май в Дряновския манастир, за да не попадне в ръцете на турците.
Бунтовната учителка си приготвя и мъжки дрехи, с които да тръгне с четата, но поради треска това не се осъществява.
Бачо Киро е обесен на 28 май 1876 г. Ирина и брат й Теодосий намират написано с въглен прощално писмо от баща си, което тя преписва, а по-късно публикува в стихосбирката си. Писмото гласи: "Сбогом, мили чада и приятели! Аз днес се разделям за вечно с вас и ставам жертва за народа си. Недейте скърби за мене, защото аз си изпълнявам длъжността, но скърбя аз, че не умирам с нож в ръка, а предаден и с мъчителска смърт, предаден съм от моите приятели, но ги прощавам, защото не знаят какво правят!"
По време на въстанието семейството губи двамата братя на Бачо Киро - поп Гаврил и Христо Трифонов, годеникът на Ирина - Тодор Лефтеров, също загива. В стихосбирката си "Българка", отпечатана през 1890 г. с инициалите И. К. Т. (Ирина Кирова - Тотева, б. а.) белочелковненската Райна Княгиня описва разочарованието на народа от властта след Освобождението и мъката си от тежките загуби. Така Ирина Бачокирова става първата наша поетеса, издала сбирка свои стихове.
На 6 юли 1877 г. Бяла черква посреща освободителите си - Драгунската бригада от Предния отряд на генерал Гурко, водена от генералите Евгений Максимилиянович и княз Святополк Мирски. Приветствено слово произнася даскалицата Ирина.
Словото й е трогателно, затова двамата генерали й подаряват две златни монети и 40 рубли. С тези пари Ирина, новият кмет Вачо Тодоров и приятелят на Бачо Киро Илия Шишков поставят началото на инициативата да се построи паметник-камбанария насред мегдана, който и днес е символ на Бяла черква. Той е първият в България мемориал в чест на руските войски и Освобождението.
През 1886 г., вече 30-годишна, Ирина се омъжва за Тодор Тотев, син на войводата Филип Тотю. Преместват се в с. Летница, където тя учителства до края на живота си, на който 10 години по-късно слага край Жълтата гостенка. 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google