История Възраждане и Освобождение Католически свещеник печата първата българска книга

balgari.bg

Католически свещеник печата първата българска книга

Филип Станиславов, католически епископ и книжовник, е роден около 1608 година в село Ореш, Никополско, в семейството на павликяни, приели католическата религия.
Получава образованието си в Италия със стипендия, отпусната от Ватикана. През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години Филип Станиславов живее в плевенското село Трънчовица. Там изгражда граматическо училище от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латински език, богословски дисциплини и т. н., но също така и кирилско писмо. Това е второто такова училище в България след училището в Чипровци.
Филип Станиславов е автор на текстове с пътеписен характер, сред които "Описание на Северна България" от 1659 г., преведен и издаден на български чак през 2012 г.
Книжовникът умира на 8 август 1674 година. Надгробната му плоча се пази в музея в Никопол.

Единственият труд на Станиславов, публикуван приживе, е "Абагар" - малка книжка, отпечатана в Рим през 1651 г., за която авторът пише в послеслова, че я "подарява на своя български народ", и назовава себе си "епископ на Велика България".
Молитвеникът "Абагар" е считан за първата българска печатна книга. Тя е отпечатана на кирилица на хърватски ("илирийски"), но съдържа и елементи на новобългарския език, личи и влиянието на сърбохърватския. От книгата днес са запазени 17 екземпляра.
"Абагар" се състои от пет листа с размери 44.5 на 33.5 см. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми.
Текстът е само върху едната страна на листовете, оформен в четири колони. Шрифтът носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон по поръка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани върху дърво, с размер 6.5 х 10 см, разположени между отделните текстове. Гравюрите изобразват ликовете на светци.
Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус - кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни текстове, разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи също са с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от "всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т. нар. Ordo Matrimonij, т. е. чин за брак.
Книгата е предназначена да се носи като свитък "наместо силни мощи".
Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" съхранява един от екземплярите на "Абагар".
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google