История Възраждане и Освобождение Извън родината, но с нея

balgari.bg

Извън родината, но с нея

230 хиляди са според официалните данни българите, живеещи областта Бесарабия, разделена между днешна Молдова и днешна Украйна.
В Молдова българи живеят предимно в Тараклийски район, в украинската част на Бесарабия българите пък са над 140 хиляди души. Най-много от тях населяват Болградския район.
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното средновековие. В края на осемнайсети и началото на деветнайсети век обаче българи масово се преселват тук по време на феодалните размирици в Османската империя и след руско-турските войни. Особено големи са преселническите вълни след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г.
Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи - македонци и шопи, заселили се някога в Източна България.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Той става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след петгодишно строителство, се освещава трипрестолния храм "Свето Преображение Господне" в Болград. Този ден се чества като Ден на бесарабските българи. На 28 юни 1858 г. отваря врати гимназията "Св. св. Кирил и Методий", която изиграва много важна роля в българското Възраждане. Болгардската гимназия подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението.
През 1856 година по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена надве - югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя.
През 1861 година над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.
До края на деветнайсети век над 400 хиляди българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия.
След като през 1878 година Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя, там се засилват процесите на русификация. За това спомага и преместването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати и Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.
След 1918 г. Румъния завладява цяла Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление сега всички културно-просветни права на българите са отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите и през 1924 г. избухва подкрепяното от съветска страна Татарбунарското въстание, потушено от румънските власти.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на СССР. Българите преживяват колективизацията, Втората световна война, румънската окупация 1941-1944 г. и последвалите войната глад и масова смъртност.
В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. на някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия) на български се изучават голяма част от учебните предмети.
През 1993 г. в Украйна се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Киссе е депутат в парламента на Украйна.
През есента на 2004 г. в центъра на българите в Молдова - град Тараклия, се открива Тараклийският държавен университет, в който официалните езици на обучение са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската държава.

 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google