История Възраждане и Освобождение Украински славист разбулва древната ни история

balgari.bg

Украински славист разбулва древната ни история

Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.
Роден е на 22 септември 1802 година в село Тибава (днес в Украйна) в семейството не свещеник. След като завършва гимназия в Ужгород, Венелин постъпва в Сарматския лицей. Тук бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. продължава образованието си в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. В Москва следва медицина, но интересът му към българския фолклор и етнография не пресъхва.
През 1829 година Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография - "Древните и съвременните българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите". Тритомникът излиза от 1829-а до 1841-ва. С този свой труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
През 1830 година Венелин е командирован в България от Руската академия в Санкт Петербург. Посещава Варна, Каварна, Силистра и други градове, записва народни песни и умотворения.
През 1836 година установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Именно Венелин убеждава Априлов да събира и съхранява песенния ни фолклор.
Юрий Венелин е автор и на изследванията "О характере народных песен у славян задунайских" (1835), "О зародыше новой болгарской литературы" (1838), "Критическиe изследования об истории болгар с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим князем русским Святославом" (1849).
"Критически изследвания..." е публикувана посмъртно (с известни съкращения) в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 година книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун в български превод, дело на даскал Ботю Петков (бащата на Христо Ботев), и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на деветнайсети век.
Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Гогол.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google