balgari.bg

Политик и филолог

altДраган Цанков се ражда в Свищов на 9 ноември 1828 година.
Първоначално образование получава в родния си град, където учи при Христаки Павлович и Емануил Васкидович. По-късно завършва създаденото от Васил Априлов Габровско училище. След 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназия в Киев.
От 1848 г. до 1850 г. Драган Цанков учителства в Галац. По-късно учи във Виена, където се занимава с филологически изследвания и през 1852 г. отпечатва българска граматика на немски език. Същата година Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Затова заминава за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението.
Цанков разполага печатницата си в католическия манастир "Сен Беноа" в Галата, където функционирал и католически колеж. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. Драган Цанков тайно да приеме католицизма.
В края на 1856 г. Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на "Община на българската книжнина", която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа ни и за формиране на българската интелигенция. След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник "България" (1859-1863), чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос чрез уния.
След неуспеха на тази идея Цанков се завръща в Свищов и работи като чиновник. По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869) и Видинския (1869-1872) санджак, по-късно е учител в Цариград. През 1876-1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува из Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание.
След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Ярък радетел на конституционализма и русофилството. Трите национални идеала според него са вярата, славянството начело с Русия и конституционализма. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.
След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 г. князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци на Консервативната партия. Този акт предизвиква острото недоволство на т. нар. "непримирими" либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг Драган Цанков е сред авторите на т. нар. "махзар" - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.
През 1886 г. Драган Цанков емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г., след падането от власт на Стефан Стамболов, и веднага се заема с възстановяване на партията си. Две години по-късно отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев.
Драган Цанков е министър-председател на България от 7 април до 10 декември 1880 г. и след това - от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г. Народен представител е в Учредителното, Първото Велико народно събрание от 1879 г. и в още шест парламента. През периода 1901-1903 г., когато неговата партията е на власт, Цанков е председател на Народното събрание. След като партията минава в опозиция, той се оттегля от политическия живот.
Освен на българска граматика, Драган Цанков е автори и на "Българска история", издадена през 1866 година, както и на "Катехизис на представителското управление" (1905) и "Материали за напомнюване на конституционно постановление на Българската конституция" (1909).
Починал е в София на 24 март 1911 година.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google