balgari.bg

Министър и творец

altКонстантин Величков се ражда в Пазарджик през 1855 година в занаятчийско семейство.
Образование получава в класното училище в родния си град и в Галатасарайския лицей в Цариград (1868-1874).
След завършването на образованието си Величков работи като учител по български и френски език, история и география в родния си град, председател е на читалище "Възраждане" и член на революционния комитет за подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, Константин Величков е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

По време на Руско-турската освободителна война Величков сътрудничи като преводач на руските войски. След войната се завръща в Пазарджик, където е председател на Окръжния административен съд (1879-1880). От 1879 до 1885 година е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия от Народната партия. През 1880-1881 година учи право в Париж, но не се дипломира. През 1884-1885 година е директор на народното просвещение. От 1884 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.
След Съединението през 1885 година Константин Величков се премества в София. Организаторите на проруския преврат през 1886 година му предлага поста министър на народното просвещение, но той отказва.
Следващите години, когато България става арена на преследвания на русофили, Константин Величков прекарва в чужбина. От 1887 до 1889 година живее във Флоренция, където учи живопис. След това преподава френски в българската гимназия в Солун една година и отново става служител на Екзархията в Цариград (1891-1894).
След падането на правителството на Стамболов (1894) Константин Величков се връща в България и става един от лидерите на Народната партия, министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията във второто правителство на Константин Стоилов (1894), а в третия му кабинет е министър на народното просвещение (1894-1897) и министър на търговията и земеделието (1897-1898). През 1898 година напуска правителството и се присъединява към Прогресивнолибералната партия. През 1902-1904 година е дипломатически представител в Белград.
Още като юноша Величков превежда и пише драбатургични творби, неговата пиеса "Невянка и Светослав" е поставена на сцена през 1872 годира. Първото си стихотворение публикува през 1874 в сп. "Читалище".
Величков е един от радетелите и организаторите на гимнастическите дружества, избран е за член на техния Върховен комитет със седалище в Пловдив (1879). По същото време става и главен редактор на в. "Народний глас". В Пловдив Величков пише драми, повести и разкази, статии, стихове и др. Двамата с Иван Вазов съставят двутомна "Българска христоматия" (1884), която за пръв път дава на българския читател някои от шедьоврите на европейските литератури. Отново в сътрудничество с народния поет Констнатин Величков редактира сп. "Наука", а след спирането му двамата основават едно от първите литературни издания в България - сп. "Зора". Бъдещият министър на просвещението съставя две христоматии за началните и горните класове, които излизат през 1890-а в Солун, подготвя курс по всеобща история на литературата, отпечатан по-късно в Пазарджик. В началото на 90-те години на деветнайсети век Константин Величков е в Истанбул и създава своите "Цариградски сонети", стихотворения за деца, довършва "Писма от Рим", превежда Шекспировата драма "Макбет" и Дантевата "Божествена комедия", започва да пише мемоарите си "В тъмница". Основава сп. "Ученическа беседа" (1900-1904), издава и редактира сп. "Летописи" (1899-1905).
По негова инициатива се открива Държавното рисувално училище в София, учредява се Висш учебен съвет при Министерството на народното просвещение, на него дължим закон, който задължава издателите да депозират екземпляри от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.
Величков е един от основателите и почетен председател на Дружеството за поддържане на изкуството, съдейства за организиране на ученически библиотеки, читални и др. Сам той е и литературен критик и художник.
През 1907 година Константин Величков заминава за Франция и на 16 ноември (3 ноември стар стил) умира в Гренобъл. През 1909 година останките му са пренесени и погребани в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за политика и писателя разказва
БНР

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.