История Възраждане и Освобождение Възрожденецът енциклопедист

balgari.bg

Възрожденецът енциклопедист

Доктор Петър Берон

Д-р Петър Берон е роден през 1795 г. в Котел.
Баща му Хаджи Беро, абаджия, бил заможен човек.
Първоначално образование Берон получава в родния си град
След училището започва да учи занаят при баща си. По-късно обаче, когато баща му се разорява, младият Берон напуска Котел, за да търси работа другаде.
През 1815 г. се установява във Варна при майстор-абаджия, а две години по-късно заминава за Букурещ.

Тук постъпва в училището на прочутия елински учител Вардалах, при когото в продължение на три години учил новогръцки, старогръцки език и получил класическо образование.
След Влашката завера Барон заедно с други младежи заминава за Брашов. Годината е 1821-ва.
Тук се запознава с Антон Йованович от Сливен, на чийто деца става учител.
Учителстването събудило у Берон интерес към образователното дело.
Съставеният от него буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович. Родолюбивият и далновиден Йованович изпраща Берон да придружава децата му в Германия, където те учат. Самият Берон в Германия следва медицина.
През 1832 г. завършва университета в Мюнхен и се установява в Букурещ, където работи като лекар на частна практика. Същата година в Крайова Берон бива назначен за окръжен лекар.
През 1839 г. Берон се отказва да практикува лекарската професия и заедно със свои роднини създава търговско дружество. През 1853 г. обаче дружеството спира да работи. Междувременно Берон е спестил средства, с които купува чифлик в околностите на Крайова и се отдава на научни изследвания.
През 1842 г. отива в Париж, за да изучава физико-математическите и природните науки.
Берон владее 9 езика. Интересите му са разностранни, а познанията - енциклопедични. Сред съчиненията му емблематичен за Възраждането ни е "Рибният буквар". Наречен е така заради изобразения на корицата делфин, макар делфинът само външно да прилича на риба.
Освен този труд обаче Петър Берон пише и "Краснописие", "Система на атмосферологията", "Физико-химия", "Система на геологията", "Славянска философия".
Умира от насилствена смърт - удушен е на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова.
Средствата си завещава за българското образователно дело.

Книги за Петър Берон:

  • Сборник по случай стогодишнината на Рибния буквар. Под редакцията на Хр. Негенцов и Н. Т. Балабанов. София. 1926
  • Петър Берон. Изследвания и материали. София. 1962
  • Бъчварова, Н., Бъчваров, М. Д-р Петър Беров. Живот - дейност - натурфилософия. София. 1975

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google