balgari.bg

Първият дипломат

altМарко Балабанов е роден през 1837 година в Клисура. Първоначално образование получава в килийното училище в родното си село (днес - град), а след това завършва гръцкото богословско училище на остров Халки.
Продължава образованието си в Атина, където изучава право, следва медицина в Париж, философия в Хайделберг, след което завършва право в Париж.
От 1870 година Балабанов работи като адвокат и журналист в Цариград и взима участие в създаването на независима Българска екзархия. Редактор е на вестник "Век".
През есента на 1876 година двамата с Драган Цанков предприемат пътуване през Англия, Франция, Италия, Германия, Австрия и Русия, за да представят тежкото положение на българския народ след Априлското възстание.
Срещат се с лорд Дерби, Гладстон, Бисмарк, Тиер, Горчаков, Александър Втори.
По време на Временното руско управление Марко Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879), след което влиза в редиците на Консервативната партия и заема поста външен министър в първото българско правителство. На този пост Балабанов остава от юли до нември 1879-а, именно докато той е външен министър, Княжество България и Турция установява дипломатически отношения (повече за този исторически акт прочетете тук.)
През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883) и отново външен министър в кабинета на Драган Цанков (1883-1884).
После Балабанов преподава гръцки език и литература и право във Висшето училище в София (1889-1902), отново пое поста на дипломатически представител - в Румъния през 1902-1903 година.
През 1881 г. Марко Балабанов става допълнителен член на Българското книжовно дружество. Преподава гръцки език и литература в Историко-филологическия (1889-1898 г.) и по римско и византийско право в Юридическия факултет (1892-1899 и 1900-1902 г.).
Балабанов е избиран за народен представител в Учредителното (1879), в I (1879), IV (1884-1886), VIII (1894–1896) и XI (1901) обикновено събрание, както и в Петото Велико народно събрание през 1911-а.
Автор е на трудовете "Турция и България" (1869), "Що е народност" (1880), "Войната за Освобождението на България 1877-78" (1881), "Домашни забавления" (в три части; 1884), "Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестте сили на Европа в 1876 г." (1885), "Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче" (в две части; 1892-1896), "Страница от политическото ни възраждане" (1904), "Граф Игнатиев. Спомени" (1909), на пътеписа "От Солун до Белград. Пътни бележки и наблюдения" (1910), както и на монографията "Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител" (1914).
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 година, както пише Данаил Крапчев - "в немотия".

От http://bg.wikipedia.org

Още за възрожденеца - на http://glasove.com

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google