История Възраждане и Освобождение Бунтовният просветител

balgari.bg

Бунтовният просветител

Любен Каравелов

Любен Каравелов е роден през 1834 година в Копривщица в семейството на Стойчо Каравела и Неделя Доганска. Бащата му е настойник по събиране на беглика (данъка върху дребния добитък) и един от най-будните копривщенци по онова време.
Любен учи в килийното училище в родния си град, основано от Найден Геров. След като завършва копривщенското училище Каравелов предприема обиколка на империята с баща си, по време на която събира впечатления за бита на българина, за неговите неволи и копнежи.
Семейството изпраща младия Каравелов в Пловдив, за да постъпи в гръцки "гимназион", където е подложен на мощни опити за гърцизиране, както пише в спомените си.

Но двегодишното пребиваване в Пловдив отваря очите му за големите разлики между бедни и богати, за търканията между турци, гърци и българи.
Към края на престоя си в Града под тепетата Каравелов се прехвърля в българското училище, където успява чрез руски вестници и романи да научи руски език.
Връщайки се в Копривщица, Каравелов е разочарование за баща си - не се е изучил за търговец, но е пълен с революционни идеи.
През 1857 година Каравелов заминава за Русия, към която храни най-топли чувства. Открива, че военното дело не е за него, и се записва като свободен слушател във филологическия факултет.
В Москва младият Каравелов печата първите си творби.
Сътрудничи на изданието "Братски труд" и през 1861 година успява да издаде първия том на "Паметници на българския народен бит" - повече от 300 страници поговорки, пословици, обичаи, легенди, поверия, имена, граматически правила и т. н., както и речник с български думи в края.
Първите си повести Каравелов пише на руски. По-късно тези творби са събрани в "Страницы из книги страдания болгарскаго племени", като в него влизат и "Турски паша", "Българи от старо време", "Войвода", "Дончо", "Неда" и други. Каравелов сам превежда и издава тези произведения на български след години.
След неуспешен атентат срещу император Николай Втори през 1866 година гоненията срещу радикалната руска интелигенция се засилват. Каравелов е принуден да бяга и през 1867 година заминава за Белград. Там намира благодатна почва за идеите си сред сръбската интелигенция.
Според Захари Стоянов "брат бугарин", както наричали Каравелов, се ползвал с огромно уважение и бил разпознаван и поздравяван навсякъде заради "високата си фигура, черна, гъста брада, благ поглед и вдъхновено чело". Затова не е чудно, че през 1868 година, когато е убит Михаил Обренович и Каравелов е заподозрян и затворен в Будапеща, цялата сръбска интелигенция се изправя в негова защита.
През 1869 година Каравелов заминава за Букурещ, призован от революционния комитет. Тук той среща Христо Ботев и двамата започват да редактират вестник "Независимост".
Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи повратна точка в българската борба за независимост. Неуспехите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо налагат идеята за нов подход в борбата. Идеолог на този нов подход е именно Каравелов. Той смята, че само организираното народно въстание може да реши проблема.
Познанството на Каравелов и Левски още от Белград и добрите им отношения спомагат за общото дело. През 1870 година Левски вече е обиколил България, създал е много комитети, а Каравелов и цялата емиграция помагат от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена борба за освобождение се приемат от все повече хора.
През 1872 година, когато Димитър Общи обира царската хазна на Арабаконашкия проход и по-късно е заловен и плановете на БРЦК са разкрити, Каравелов пише на Левски: "Обстоятелствата извикуват без друго кураж от наша страна и подигание на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги расказваме, а обаждаме ти само, че трябва да са върви на бой без да губим ни минута. На сичките тъдявашни юнаци са писа и щат да заминат отсреща и надяваме са за помощ от Сьрбия и Черна гора...".
Левски се противопоставя на това решение, той знае, че народът не е готов и революцията ще бъде неуспешна. Дори решава да се върне в Букурещ, за да уговори Каравелов в противното, но е заловен и обесен. Смъртта му покрусява Каравелов. Това се вижда ясно в издавания от него вестник "Независимост", който той със страхотни усилия и лишения списва до 1874 година. Бурната му натура е някак укротена, идеите за всенародно въстание вече са по-умерени.
В края на 1874 година Каравелов окончателно се отделя от политиката и революционното движение, начело на което вече стои Ботев. Каравелов се отдава на книжовна и просветителска дейност и както сам пише - "не иска да има веч нищо общо с политиката".
По време на Руско-турската освободителна война Каравелов е преводач в руския щаб.
След Освобождението продължава, макар и за кратко, своята издателска и книжовна работа.
Умира от туберкулоза на 21 януари 1879 година.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google