История Възраждане и Освобождение Авторът на българския кървав манифест

balgari.bg

Авторът на българския кървав манифест

Тодор Каблешков

Тодор Каблешков е роден в Копривщица на 1 януари 1851 година.
Майка му умира, когато той е още дете, и грижата за него поема леля му Пена, жена на прочутия копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Втората жена на баща му - Ана Григорова, също спомага за възпитаването му в дух на родолюбие.
Каблешков учи в родния си град, а по-късно продължава образованието си в Пловдив при Йоаким Груев. В Пловдив, също както и друг велик българин - Любен Каравелов - Тодор се сблъсква с гърцизацията. Той дотолкова е изпълнен с ненавист към този процес, че дори иска да промени името си от Тодор на Богдан.

Във френския лицей в Цариград там младият Каблешков учи езици и музика, чете произведенията на Каравелов, пише стихове. Първия превод на български на романа "Граф Монте Кристо" е преведен от френски именно от Тодор Каблешков.
Завръщането в Копривщица, белязано от заболяването му, е нов повратен момент в краткия му живот. Тогава е и първата му среща с Васил Левски.
На 20 години Каблешков основава в града Българско машинно дружество "Трудолюбие", което да развие производството в Копривщица и околността. Ана Григорова помага много на доведения си син в делото на просветител и обществен деец в града. Постъпва като ученик - телеграфист в Одринската железопътна гара през 1873. Голямата му схватливост и природна интелигентност си проличават още веднъж - скоро е преместен като телеграфист в Пловдив, после в Белово, където скоро става и началник на гарата. Енергията му да се занимава с общественополезна дейност е неизчерпаема - съвсем скоро в село Голямо Белово е основано читалище "Искра", което се превръща в средище на революционната дейност в района.
През 1874 година Каблешков напуска службата, за да се отдаде изцяло на борбата за освобождение. Под прикритието на търговска дейност обикаля цялата страна, за да основава революционни комитети. Панайот Волов и Георги Бенковски са възхители от плама на младия мъж и единодушно му гласуват доверие като техен помощник и апостол на Четвърти революционен окръг. По време на неуморната му дейност в Копривщица са създадени пет чети по сто души, любимата на Каблешков Мария Българова извезва знамето на свободата със златния лъв, тъпчещ полумесеца. Шият се униформи, леят се куршуми. Революционните комитети в Клисура, Сопот, Карлово, Калофер са основани от неуморния Каблешков.
Предателството на Ненко Терзийски - Балдьовеца, обаче ускорява развръзката. От Пловдив е изпратен Неджип ага да залови водачите на въстанието. Каблешков на губи нито миг и вдига въстанието.
Кървавото писмо, подписано с кръвта на убит турчин, се превръща в манифест на националната революция.
Въстанието обаче е смазано, Каблешков бяга. В Троянския балкан е заловен, при разпитите поема цялата отговорност, не казва нито едно име. От Търново на път за Пловдив конвоят спира да пренощува в Габровския конак. Каблешков е известен на габровския паша с работата си в железницата и образованието си и пашата решава да го затвори при караула, а другите задържани праща в затвора. Каблешков е тежко болен, затова развързват ръцете му за през нощта.
Взимайки оръжието на един от пазачите, Каблешков се прострелва в гърдите.
Умира на 16 юни 1876 г. едва, двайсет и пет годишен.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google