balgari.bg

Първият възрожденец

Паисий Хилендарски

Отец Паисий, възрожденски духовник и народен будител, остава в народната памет с една-единствена творба. Творба с толкова голямо значение обаче, че без нея нямаше да сме същите.
"История славянобългарска" - тъничката книжица на монаха, призовава българина да се самопознае и самоопредели.
Сведенията за живота на Паисий се изчерпват почти само с автобиографичните му бележки в "Историята".
Роден е през 1722 г. в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско, баща му е оттам, майка му - от самоковското село Доспей.
Не е учил "ни граматика, ни политика", както сам свидетелства.
През 1745 г. заминава за Атон и се установява при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приема монашество и като таксидиот обикаля села и градове, за да събира помощи за манастира.
В продължение на две години издирва материали (ходи дори и в "Немската земя") и пише историята, която завършва през 1762-ра в Зографския манастир.
"История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български" първоначално се разпространява от самия й автор, който я носи със себе си, докато обикаля българските земи, и я дава на грамотни люде да я преписват.
"История славянобългарска" се превръща в Библия на българите - преписват я, четат я, отбелязват в полетата по страниците й важни събития от живота си.
Известни са около 40 преписи и преправки на Паисиевата творба, през 1844 година тя за пръв път е отпечатана - Христаки Павлович я увековечава със средствата на полиграфията, като я озаглавява "Царственик, или история българска".
Обич и преклонение пред българския род и език, тревога за съдбата на българите, надежда, че робският манталитет може да бъде изкоренен, са чувствата, "огледали се" в "книжицата" на монаха.
Паисий възкресява славното минало не за друго, а за да пробуди националното съзнание, така необходимо в борбата за народностна и политическа свобода.
Основание за високо национално самочувствие и гордост Паисий вижда в делото на светите братя Кирил и Методий. Отделна глава в "Историята", озаглавена "За славянските учители", разказва за живота ми, за създаването на азбуката, за изграждането на книжовния език.
Романтизмът на Ренесанса "диша" от всяка страничка на безсмъртната творба на Хилендарския монах. Преклонение пред миналата слава и гняв заради настоящото положение изграждат тъканта на "Историята".
Едва ли имаме в националната си литература творба, така пълно отговорила на нуждите на епохата. Нещо повече - съчинение, превърнало се в манифест на промяната, има щастието да създаде единствено Паисий.
Историческата наука е единодушна, че да се сътвори тази творби по времето и при условията, в които Паисий живее, е граждански и книжовен подвиг.
Паисий Хилендарски е починал вероятно през 1773 година. Православната ни църква го канонизира за светец през през 1962 г. и чества паметта му на 19 юни.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google