История Възраждане и Освобождение Котленец отлива основите на езика и литературата ни

balgari.bg

Котленец отлива основите на езика и литературата ни

altСвети Софроний Врачански (със светско име Стойко Владиславов) е роден през през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък.
Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки богослужебни книги. Работи като абаджия, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник и учителства в Котел.
Съдбовна за поп Стойко се оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г., когато вижда и неговата "История славяноболгарская". Котленецът се заема да препише безсмъртната творба, известният като Софрониев препис е първият акт на тиражиране на Паисиевия труд. По-късно Софроний прави и още един препис на "Историята..." - през 1781 г. - за лично ползване.
През 1792 г. Софроний, бъдещият Врачански епископ, напуска Котел.
Служи в енорията в Карнобат, две години по-късно отива в манастир в Арбанаси и няколко месеца след това е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Тук духовникът развива обществена дейност, става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. След размириците във Враца през 1797 напуска града и се скита из Северозападна България. Три години остава във Видин, тук съставя известните като Първи и Втори видински сборник книги. Първият - "Поучение и словосказание за празниците господни", е с характер на дамаскин, съдържа 79 слова с поучителен характер, сред които "Слово за раждането на нашия господ Исус Христос", "Слово за Сретение Господне", "Слово за краткостта на човешкия живот" и други. Вторият сборник е неозаглавен и съдържа "Книга на мъдрия Синбад за женските хитрини", популярно анонимно съчинение, създадено в Индия, което Софроний превежда от гръцки, "Езопови басни" и "Гражданское позорище" - превод от гръцки на "Thearum politicum" от Амброзий Мерлиан.
През 1803 г. Софроний заминава за Букурещ. Тук служи като висш духовник. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
Най-добрите свои творби Софроний създава в Букурещ, сред тях е "Кириакодромион, сиреч Неделник" - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници. Това е и първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний, отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за издаването му, Софроний разпраща "Позив" до заможни българи в Румъния. В него изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. "Неделник" съдържа "Оглавие", 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г. Добила широка популярност, книгата е наричана "Софроние".
Творбата "Житие и страдания грешнаго Софрония" е първата автобиография, създадена от българин. С това съчинение Софроний поставя началото на съвременната ни литература. За пръв път "Житието..." е отпечатано от Георги Раковски в пет поредни броя на вестник "Дунавски лебед" през 1862 г. (Анализ на творбата може да прочетете на http://liternet.bg.)
Освен книжовник и просветител, Софроний е и художник и калиграф. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.
През последните си години Софроний се оттегля в манастир край Букурещ. Починал е през 1813 г.
Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г. Паметта му се чества на 11 март.

Подробно за възрожденеца разказва www.pravoslavieto.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google