balgari.bg

"Жив е той, жив е..."

Христо Ботев

На 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева се ражда геният на българската революция.
От 1854 до 1858 г. младият Ботев учи в Карлово, където баща му преподава. Сетне се връща в Калофер и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Одеса и се записва като частен ученик във Втора гимназия. Тук под влиянието на Херцен, Чернишевски и Добролюбов, чиито творби чете в оригинал, младият Ботев прави първи стъпки в поезията.
През септември 1865 г. е изключен от гимназията заради революционните си възгледи.
Зимата на 1866-а го заварва в бесарабското село Задунаевка, където учителства.
През януари 1867 г. обаче се налага Христо да се върне в Калофер, защото даскал Ботьо Петков се е разболял. На 15 април същата година във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
В родния Калофер Христо не остава задълго. Бунтовният му дех не го оставя да мълчи и на 11 май той произнася пламенна реч по случай Деня на светите братя Кирил и Методий. Принуден да напусне подбалканското градче, през октомври 1867 година пристига в Румъния. Мести се в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. В Браила е словослагател при Димитър Паничков, който печата вестник "Дунавска зора". Сближава се с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, избран е за неин секретар. Тогава написва "На прощаване". Четата обаче така и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в медицинско училище в Букурещ, но поради липса на средства e принуден скоро да го напусне. Лютата зима на 1868-а прекарват двамата с Васил Левски в запустяла вятърна мелница край града. Поетът е силно впечатлен от веселия и спокоен нрав на Апостола, на когото по-късно ще посвети едно от най-изстраданите си стихотворения.
През февруари 1869 г. Ботев става учител в Александрия, през август същата година заминава за Измаил, където учителства до май 1871-ва. Но не спира да се мести от град на град. В Галац среща руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. Затова през 1871 г. два месеца лежи във Фокшанския затвор и след като е освобеден, се установява отново в Букурещ.
На 10 юни 1871 г. започва да излиза вестник "Дума на българските емигранти, където Ботевата публицистика достига върхове като "Смешен плач", "Народът - вчера, днес, утре" и др.
През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Пише във вестник "Свобода", преименуван по-късно на "Независимост".
През 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“.
През август 1874 година Ботев участва в Общото събрание на БРЦК, а след това продължава да е негов секретар. Месец по-късно става учител в българското училище в Букурещ.
Под негова редакция тръгва новият орган на революционната организация - в. "Знаме" (8 декември 1874 г.).
През юли 1875-а Ботев се жени за Венета Визирева, техен кум е Георги Странски.
През септември същата година заедно със Стефан Стамболов издават стихосбирката "Песни и стихотворения" и "Стенен календар за 1876 година" със стихотворението "Обесването на Васил Левски".
След гибелта на Апостола Ботев застава начело на революционната организация.
Когато през 1875-а в Босна и Херцеговина избухва въстание, българската емиграция вече е узряла за бунт.
Ботев заминава за Русия да събира средства за въстанието и да доведе войводата Филип Тотю. Неуспехът през 1875-а обаче разбива Българския революционен централен комитет, в края на същата година Ботев подава оставка и организацията на практика се разпуска.
Когато през април 1876-а България пламва, Ботев организира чета с цел да премине в поробеното отечество и да се включи в борбата.
С част от четниците се качват на борда на "Радецки" от пристанището на Гюргево.
На 17 май заставят капитана да спре парахода на българския бряг при Козлодуй.
Четата поема към Балкана. Малцина обаче се присъединяват към бунтовниците.
Сраженията с турските потери са тежки, четата търпи големи загуби.
На 2 юни 1876 година под връх Вола във Врачанския балкан куршум пронизва високото чело на певеца на българската национална революция.
"Благородна тревога на мисълта" обладава според Ефрем Каранфилов калоферският хъш. "Съвременник и на нашата епоха" го нарича есеистът и литературовед в книгата си "Българи".

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google