История Възраждане и Освобождение Българинът във Високата порта

balgari.bg

Българинът във Високата порта

Княз Стефан Богориди (с рождено име Стойко Цонков Стойков) е роден през 1775 година в Котел.
Внук е на Софроний Врачански. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, известен като Богорис.
Стефан Богориди учи в гръцкия колеж "Свети Сава" в Букурещ, именно през това време променя собственото си име. След като учителства известно време в Истанбул, Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота.
През 1812-а Богориди е назначен назначава за губернатор на Галац, където остава до 1819-а.. През 1821 година по време на Влашкото въстание на Тудор Владимиреску Богориди е номинален каймакам на Влашко. На следващата година след бързата османска офанзива срещу Александрос Ипсилантис Богориди е каймакам на Молдова, а след това става драгоман в османската флота (1823 - 1825). Между 1825 и 1828 година е изпратен на заточение в Мала Азия.
След Руско-турската война от 1828-1829 година и последвалия Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Богориди се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта - за признаване независимостта на Гърция през 1830 г., при подготовката на Ункярискелесийския договор (1833), при определянето на статута на Дунавските княжества.

През 1830 г. няколко видни букурещки българи - Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никола Пиколо, изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. Стефан Богориди е запознат с проекта и прави опит да представи идеята пред турските власти, но претърпява неуспех.
За заслугите на Богориди Махмуд II го удостоява с титлата княз и през 1834 г. го назначава за управител на остров Самос. Богориди дава на главния град на острова своето име - Стефануполис, но сам той продължава да живее в Цариград. От 1844 до 1849 г. наместник на Богориди в Самос е личният му секретар Гаврил Кръстевич. През 1849-а жителите на острова се разбунтуват срещу него и султанът го сваля от поста.
През 1850 година след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско Високата порта под влиянието на княз Стефан Богориди извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Аграрната реформа предвижда българите да могат да получават земя.
При султан Абдул-Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него.
Княз Богориди е единственият християнин, който от превземенето на Константинопол от османските турци през 1453 г. е приемал в дома си турски султан.
През август 1849 г. Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 г., параклисът носи името на свети първомъченик и архидякон Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по-късно е издигната Желязната църква.
Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски, да се обучават в чужбина.
Видният османски държавник, българинът Стефан Богориди, умира на 1 август 1859 година в Цариград.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google