balgari.bg

Съдба на родолюбец

Тодор Пеев e роден през 1842-ра в Етрополе. Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Ловеч и София, а през 1863-1865 г. - и във френския колеж в Цариград.
След завършване на колежа Пеев работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и в родния си град. Тук е сред основателите на девическо училище и читалище, което днес носи неговото име.
През 1870 г. Тодор Пеев стана председател на местния революционен комитет. Две години по-късно заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията.
След обира в Арабаконак през 1872 г. Пеев отива в Браила, където работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
Възложденецът взила участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г.
Доживял Освобождението, Тодор Пеев заема важни административни длъжности - окръжен началник е на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899-1901 г.).
Става член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Пише мемоари, автор е и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
Разочарован от следосвобожденската действителност, революционерът се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за нелекия път на просветителя революционер - в "24 часа"

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google