balgari.bg

Учебникарят

Неофит Рилски се ражда през 1793 година в Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин.
Баща му поп Петър Бенин е първият учител в града. В неговото килийно училище Никола получава началното си образование. Още от малък той завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско - Димитър Молеров, чийто баща е изкусният зограф Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа.
Когато Димитър заминава за Рилския манастир, където ще изучава иконописването, Никола напуска дома си и отива в светата обител заедно с приятеля си. Тук той става послушник при проигумена Йеротей, който го покалугерва през 1811 г. и го прекръства Неофит.
През 1818 г. Неофит приема монашеството в Рилският манастир и продължава образованието си в Мелник и Велес. През 1827 г. започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир епископът е убит, а Неофит се връща в Рилския манастир, където учителства до 1833 г., когато част от манастира изгаря.
Тогава Неофит е пратен при патриарха заедно с няколко други братя, за да издействат разрешение за възобновяването на църквата, както и за събиране на помощи от целия български народ. Мисията се увенчава с успех, издаден е султански ферман от 10 ноември 1833 г., който разрешава това. Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Априлов го изпраща в Букурещ, за да се запознае с взаимоучителния метод на преподаване. Натоварва го и с трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово.
През 1834 г. Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 г. първото взаимно училище у нас - Априловската гимнация в Габрово - отваря врати. Тук Неофит преподава, превежда Новия завет на новобългарски и този превод са счита за първия успешен, но поради неразбирателство с другите учители напуска и отива в Копривщица.
Тук през 1836 г. Неофит Рилски създава първия български глобус, а през 1837 г. излиза от печат неговият първи учебник от поредицата за взаимоучителната метода - "Краснописание". След две години преподавателска работа в Копривщица просветителят се прибира в Рилския манастир и продължава книжовната си дейност. Приема поканата да стане учител по славянски езици в богословското училище на Халки и остава тук от 1848 до 1852 г., селд което се връща в Рилската обител. През 1852 г. излиза неговата "Христоматия славянского язика". От 1852 г. до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилския манастир.
През 1858 г. идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но той отказва. От 1860 до 1864 г. е игумен на Рилския манастир. През 1875 г. е издаден неговият "Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език".
Умира на 4 януари 1881 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google