balgari.bg

Генералът националист

Никола Жеков се ражда на 6 януари 1865 г. в Сливен. Учи в родния град, после продължава образованието си в мъжката гимназия в София. През 1883 година, след успешно издържан приемен изпит, става юнкер във Военното училище в София.
Във връзка с подготовката за Сръбско-българската война (1885) на 9 септември 1885 година военният министър генерал-майор Кантакузин издава заповед всички юнкери от втория специален клас се зачисляват със звание портупей-юнкери в частите на войските. Месец по-късно юнкерите и възпитаниците на Военното училище са пуснати в отпуск до 1 януари 1886 година и им се разрешава да постъпват като доброволци в армията като унтерофицери.
Младият юнкер Никола Жеков кандидатства за доброволец, но комисията го отхвърля заради физическото му състояние. Заедно с други юнкери от Военното училище той се отправя към Пловдив и с разрешение на командира на Ямболския отряд подполковник Филов младите мъже са зачислени към 2-ри Сливенски резервен полк, където Жеков е назначен за ротен командир. Заедно с полка си заминава за Елхово, който по-късно е изпратен като резерв на бойната линия Цариброд-Пирот. Скоро е сключено примирието и полкът, без да участва във военни действия, бива разформирован, а юнкер Никола Жеков се връща във Военното училище, за да продължи обучението си.
През 1886 г. Жеков участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван в редник и пратен в 12-и пехотен полк. Впоследствие амнистиран, той завършва Военното училище и е произведен в първия офицерски чин подпоручик (1887), след което служи във 2-ри артилерийски полк в Шумен, а по-късно във Враца.
На 2 август 1894 г. Никола Жеков е произведен в чин капитан и малко след това е изпратен в Торинската генералщабна академия, която завършва през 1898 г. След завръщането си в България служи в щаба на армията, на 1 януари 1901 г. е произведен в чин майор и малко по-късно е прехвърлен в Школата за запасни подпоручици в пехотата, на която е началник от 1903 г. до 1910 г. Като майор изпълнява и длъжността инспектор на класовете във Военното училище, където преподава военна педагогика и ръководи тактическите занятия на юнкерите.
През 1910 г. Никола Жеков, вече полковник, е назначен за началник на 1-ви пехотен софийски полк, като малко по-късно е прикомандирован временно да изпълнява длъжността началник отделение при щаба на армията. През март 1912 година е назначен за началник на Военното училище, а същата година придружава престолонаследника княз Борис на германските императорски маневри.
През Балканската война (1912-1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин, а по време на Междусъюзническата война (1913) се разболява тежко и не участва в бойните действия. При демобилизацията след войната Жеков е назначен за началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия.
През 1913-1914 г. полк. Жеков е част от дипломатическа мисия в Цариград, която води преговори за военна конвенция между България и Османската империя. След това е помощник-началник на Щаба на войската (1914-1915) и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (май 1915). От 19 август до 4 октомври 1915 г. Жеков, вече генерал-майор, е министър на войната, след което по личното настояване на цар Фердинанд I е назначен за главнокомандващ действащата армия.
Под негово ръководство през Първата световна война (1915-1918) българската войска воюва три години на Северния и Южния фронт. На 13 октомври (6 октомври стар стил) 1916 г. Жеков е произведен в чин генерал-лейтенант за бойни отличия.
През 1918 г. заболява тежко и през септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918 г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия. През октомври 1921 г. се връща в България и е осъден на 10 години затвор като виновен за Втората национална катастрофа. Три години по-късно е амнистиран.
След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се посвещава на научна и литературна дейност, пише книги на военни теми и мемоари. От 1931 г. чете лекции във Военната академия. През 30-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена "За храброст". През Втората световна война развива активна прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони. През този период ген. Жеков говори за "национализма като обединителна идеология и жизнена енергия, която се въздига в култ, за да премахне злотворното влияние на семитизма, марксизма и комунизма (болшевизма)... все плод на еврейския космополитизъм и интернационализъм, който е убийствен за националното ни битие".
През септември 1944 г. ген. Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд.
Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София.
Генерал Никола Жеков е носител на  множество военни отличия, сред които орден "За храброст" II и III степен, 2-ри клас, орден "Св. Александър" I степен с мечове и Велик кръст на същия орден без мечове, два ордена "За военна заслуга", германските "Железен кръст", "Червен орел", "Сакс Ернес" и "Вюртембергска корона", австро-унгарски и турски ордени.
На 4 юли 1916-а Жеков като главнокомандващ действащата армия подписва заповед за създаване на музей, който да съхранява бойни трофеи. Така се поставя началото на Военноисторическия музей.

 

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google