История България до Втората световна война Първият българин във въздуха лети с балон, прави хвърчила

balgari.bg

Първият българин във въздуха лети с балон, прави хвърчила

Бащата на българското въздухоплаване Васил Златаров е роден на 3 ноември 1869 годино в Гюргево. Потомък е на будно възрожденско семейство. Майка му Николина Златарова е сподвижница на Ботев, българка с горд и свободолюбив дух.
Васил завършва гимназия в Русе и Военно училище (1891). По време на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. той е в състава на пионерното подразделение, обезпечаващо демонстрациите с балона "Ла Франс". Младият офицер е първият българин, който лети с балона на Йожен Годар.
Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, пропагандна работа за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. През 1902 година е изпратен в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург в Русия и е единственият чуждестранен офицер, допуснат до престижното училище по това време. Завършва курса с блестящ успех, връща се в родината и е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В подразделението извършвали полети с изработени от тях... хвърчила. През 1904 г. Златаров става ротен командир в V дружина, а командир на въздухоплавателната команда е Хараламби Джамджиев. Срещата на двамата любители на висотите поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация.
С построените двуплощни хвърчила от т. нар. "хараграфов" тип издигат товари до 70 кг. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни планери. Златаров полита и на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело обаче командата е закрита.
В края на 1905 година на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение. То се сформира на 28 февруари 1906 година. И тук Златаров конструира хвърчила и балансирани планери. През цялата 1906-а той изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат - самолета. Първитя ни въздухоплавател обаче смята, че самолетът е недостъпно средство за нашата страна, и купува балон с вместимост 360 кубически метра и 300 метра въже. В България са направени приспособленията и газодобивният апарат за него.
През 1909 година отново в Париж родоначалникът на авиацията ни разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Година по-късно организира полет на руския авиатор Б. С. Масленников у нас и отново е пръв - лети на борда заедно с руския пилот на 15 ноември 1910 година. Със закупени материали от Русия в България се изработва първия балон - "София-1", по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 г. този балон с обем 640 кубически метра получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.
Като командир на Въздухоплавателния парк през войните Златанов организира базово летище край град Мустафа паша (Свиленград) и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани. Тук на 17 ноември 1912 г. се извършва и първата бомбардировка в историята на българската авиация от италианския пилот Джовани Сабели и наблюдателя майор Васил Златаров със самолет "Блерио XI".
През Първата световна война Златаров е командир на Въздухоплавателната дружина, състояща се от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница.
След войната българската авиация е закрита по силата на Ньойския договор. Васил Златаров е сред уволнените "поради намаляване ефективите на армията". Работи като чиновник, поддържа магазин, но разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането й след средата на 20-те години на ХХ век. Умира в София на 17 май 1932 година.
Негов е първият труд по авиационно дело у нас - "Записки по въздухоплаване". Автор е и на първите учебници по балонно дело, метереология, химия и инструкции за работа и полет с балони. Изготвя програми за обучение на балонисти и авиатори и за закупуване на аероплани и бойното им използване. Един от най-образованите и ерудирани българи в края на ХІХ век, Златаров владее пет езика, рисува живописни творби, архитект-строител е, има солидни познания по финансово дело и отлична военна подготовка. 

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google