История България до Втората световна война Генералът на Независимостта

balgari.bg

Генералът на Независимостта

Генерал Стефан Паприков се ражда в Пирдоп на 12 април (24 април нов стил) 1858 г.
През 1875-1876 г. учителства в Панагюрище, където се включва в Старозагорското въстание през 1875 г. и в Априлското въстание през 1876 г.
След Освобождението постъпва в командата на волноопределяющите се, а по-късно - във Военното училище в София. Завършва първия му випуск през ноември 1879 г. През 1884 г. се дипломира във Генералщабната академия на Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война е началник-щаб на Западния корпус, а приносът му за отбраната на Сливница (5-7 ноември 1885 г.) е високо оценен. Ръководи и операциите срещу Пирот, въпреки че първоначално е подкрепял стратегията на Батенберг за отстъпление.
След войната е помощник началник-щаб и участва в потушаването на проруския Офицерски бунт от 1887 г. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, а на 18 август е назначен за началник на Генералния щаб, след което е началник на Военното училище (1887-1891).
На 2 август 1891 г. Стефан Паприков е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Административния отдел в Щаба на войската (1891-1895). През периода 1896-1899 г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е военен министър в правителствата на Димитър Греков, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов и Стоян Данев (1899-1903). На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.
След напускането на правителството Паприков известно време е инспектор на пехотата (1904-1905), след което е изпратен като дипломатически представител на България в Русия (1906-1908). На 17 април 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и същата година се уволнява от армията и става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов. Генералът дипломат е на тази длъжност по време на обявяването на Независимостта на България и играе важна роля за дипломатическата й защита.
След падането на правителството на Малинов Стефан Паприков става пълномощен министър на България в Русия (1910-1912).
По време на Балканската война (1912-1913) е представител на България при Главната квартира на Сръбската армия. Част е от нашата делегация за сключването на Лондонския договор през 1913 г. По време на Първата световна война е председател на Комисия за подпомагане на войнишките семейства.
За военните си успехи ген. Паприков е удостоен ордените "За храброст" III степен, 2-ри клас, "Свети Александър" II степен с брилянти и "За военна заслуга" I степен.
Автор е на трудове по военнодело, сред които "Записки по военна администрация" (1887), "Гургулят-Брезник-Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885" (1891), "Учебник по военна администрация" (1893), "Военна администрация. Военно домакинство" (1894).
Генерал-лейтенант Стефан Паприков умира на 30 май 1920 година в София.

За историята на славния род Паприкови разказва списание "Тема"
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.