История България до Втората световна война Владика цял живот гради училища и църкви

balgari.bg

Владика цял живот гради училища и църкви

Варненският и Преславски митрополит Симеон остава на своята катедра в продължение на цели 65 години - случай без прецедент в православния свят. Той е не само образцов и авторитетен йерарх, но и учен, преводач, публицист, мемоарист, просветител, благодетел, един от строителите на съвременна България. Митрополит Симеон се ражда през 1840 година в Бургас с името Одисей Попниколов.
Родът на баща му е близък до рода на Стефан Караджа.
Детството и юношеството на бъдещия владика Симеон минават в родния Бургас, където получава първоначалното си образование. Продължава обучението си в богословското училище в Халки.
Тук негов съученик е дякон Григорий, по-късно пръв български Доростоло-Червенски митрополит. Благодарение на Григорий Симеон се среща с епископ Иларион Макриополски през 1861 г. в Цариград.
Още като ученик Симеон пише статии по Църковния въпрос. Курса на училището завършва блестящо като първенец през 1863 г. По време на пътуване до Света гора бива приет за брат на Хилендарския манастир.
За кратко монах Симеон учителства в българското училище в Цариград, след което става домашен учител. През 1866 г. приема преподавателско място в гръцкото училище на родния си град и остава там в продължение на 3 години. Огромното му родолюбие и богатата му богословска ерудиция привличат вниманието на бившия му учител - Видинския митрополит Антим, и той го поканва за свой протосингел. Наскоро след това, на 28 февруари 1870 г., е издаден султанският ферман за учредяване на независима Българска църква.
В напрегнатата работа за устройването на новата църква активно участие взема и новият протосингел Симеон. При избирането на митрополит Антим за български екзарх на 12 февруари 1872 г. архимандрит Симеон го придружава в Цариград като екзархийски протосингел. Не след дълго е избран за Преславски митрополит, а малко по-късно - и за Варненски. Ръкоположен е на 21 август 1872 г.
Огромни са заслугите на митрополит Симеон за организиране на учебното дело. На свикания през април 1873-та под негово председателство пръв учителски събор в Шумен основно се реоргаризира училищното образование в епархията. В Шумен е изграден пансион, където се обучават учители и свещеници за нуждите на селата. Някои училища във Варна владиката дори подпомага със собствени средства. Докато при пристигането му във Варна е имало три училища, към края на живота му те са 16 първоначални, 4 прогимназии, 2 гимназии, учителски институт, търговско училище.
Митрополит Симеон строи катедралата във Варна (1880-1919), множество храмове в своята епархия - 137 църкви и 35 параклиса.
Инициатор е за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.). Постоянен член на Светия синод от 1874 до 1913 г. и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.
Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на Теофилакт Охридски (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.

Още за владиката Симеон - на www.pravoslavieto.com
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google