История България до Втората световна война Създателят на стенографската ни система

balgari.bg

Създателят на стенографската ни система

Един от чужденците, свързали съдбата си с новоосвободена България, е словенецът Антон Тома Безеншек. Роден е на 15 април 1854 година в село Букове до град Целе, по онова време бащините му земи все още са част от Хабсбургската империя.
Още от малък Антон Безеншек проявява изключително усърдие в училище. Завършва гимназия с отличен успех. През 1873 година основава словенското ученическо дружество "Дума". Там той разгръща своя потенциал и се опитва да разпространи познанието сред колкото може повече хора. Едновременно с дейността си в ученическото дружество Безеншек се заема с изучаването на стенографската система на Франц Габелсбергер в нейната адаптация за хърватски език. В периода между 1874 и 1877 година младият словенец следва във Философския факултет на Загребския университет, където посещава и лекции по латински и старогръцки.
Именно в Загреб Безеншек усвоява български език. Докато следва, той продължава да се занимава със стенография и в крайна сметка успява да пригоди системата на Габелсбергер за словенски, сръбски, руски и български. За да популяризира работата си, публикува книгата си "Стенографска читанка" (1875), а после започва издаването на списание "Югославянски стенограф". Заема се и с преподавателска работа - обучава около 200 души, част от които по-късно стават учители по стенография или работят като стенографи в Хърватския парламент и в Далматинското областно събрание.
През 1878 година Антон Безеншек се запознава със Спас Киров, български студент в Загребския университет. По негова препоръка словенецът получава покана да оглави Стенографското бюро в Народното събрание на Княжество България. Безеншек на драго сърце приема, идва в България и незабавно се заема за работа, като едновременно с ангажиментите си в Народното събрание преподава стенография на учениците в елитната Първа софийска мъжка класическа гимназия.
На 25 септември 1879 година словенецът открива стенографски курс в Народното събрание. До 1905 година подготвя над 1500 българи в изкуството на бързописа.
От 1881 година Безеншек се заема със стенографирането на заседанията и на Областното събрание в Източна Румелия.
Следосвобожденската ни действителност нанася един незаслужен удар на словенеца. През 1884 година той е уволнен от Народното събрание заради донос на свой ученик, че се занимава с политика. Любовта на словенеца към България и към българския народ обаче е толкова силна, че вместо да се завърне в родината си, той отива в Пловдив и започва работа в областната администрация.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия Безеншек продължава своята неуморна работа по изграждането и усъвършенстването на българската стенография и става инициатор за провеждането на Първия български стенографски събор. Наред с това издава и учебник по стенография на български език, като същевременно почти 20 години е учител в областната мъжка гимназия "Александър I". След 1904 година словенският учен отново се завръща в София и работи като гимназиален учител и лектор по стенография в Софийския университет.
Големият приятел на българския народ Антон Безеншек умира в София на 27 ноември 1915 година.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google