История България до Втората световна война Индустриалец с трудна съдба и голямо сърце

balgari.bg

Индустриалец с трудна съдба и голямо сърце

Васил Карагьозов е роден в Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Никола и Венета Карагьозови. До 15-годишната си възраст учи в родния си град. След това родителите му го изпращат да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижните Politechnicum и Technische Hochschule. Освен специализираните знания, Васил се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, да пее в хор, усвоява немски, френски, английски и италиански. Запознава се с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане цар на България.
След дипломирането си през 1881 г. Васил Карагьозов се завръща в родината. Установява се в Габрово и започва работа като учител в Априловската гимназия - преподава дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Записките и методиката, които Васил Карагьозов разработва по тези дисциплини, са използвани до 1904 г. Докато учителства в Априловото школо, Карагьозов основава фонд "Бедни ученици".
Съдбата на Карагьозов е изпъстрена с обрати и случайности.
Освен учител той е и именит индустриалец, дарител, почетен немски вицеконсул, монах.
През 1881 г. той среща Иван Калпазанов. Поставя се началото на голямо приятелство, което по-късно е скрепено от брака на Васил Карагьозов с дъщерята на Калпазанов - Дешка.
Благодарение на дипломатичността, възпитанието и образованието на Карагьозов двамата с Иван Калпазанов установяват контакти с фабриката на Рихард Хартман в германския град Кемниц, закипиват техника и през ноември 1882 г. отваря врати Първа придворна княжеска фабрика за шаяци, сукна и гайтани "Ив. К. Калпазанов". Това е първата модерна фабрика в Княжество България.
Васил Карагьозов остава дясна ръка на Калпазанов и след откриването на предприятеието - като преводач и бизнес консултант.
На 22 юли 1889 г. Иван Калпазанов умира. Вдовицата му Велика Калпазанова упълномощава Васил Карагьозов да поеме ръководството на фамилната фабрика. Той се разделя с учителстването, за да се заеме с бизнеса.
Под негово ръковоство текстилната фабрика печели награди, дипломи и медали от изложенията в Пловдив (1892), Чикаго (1893), Анверс (1894), Лондон (1907).
През 1897 г. Васил Карагьозов получава концесия за 99 г. да експлоатира мина "Калпазан" в Тревненския балкан за работата на фабриката.
През 1909 г. строи парна електроцентрала за нуждите на предприятието - най-мощната в града. Цар Фердинанд идва лично в Габрово, за да я види, тъй като Калпазановата фабрика е придворен доставчик на платове, снабдява и българската войска.
Сред любопитните подробности за размаха на дейността на Карагьозов е и фактът, че фирмата му печата свои уникални бланки за кореспонденция.
Още през 1922 г. по негова инициатива от печалбите на предприятията се заделят средства във фонд за отпускане на пенсии за добросъвестни работници. Фабриката е първата в България, която отпуска пенсии. Освен това работниците и служителите на Карагьозов са били служебно застраховани.
Васил Карагьозов има контакти и с духовните среди. От манастира "Св. вмч. Георги Зограф" на Атон �донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги предава на Габровски девически манастир. Годината е 1903-та.
Едно пътуване до Италия променя живота на габровският предприемач. При разходка по езерото Комо лодката му се пробръща и само случайната намеса на един светогорски монах го спасява. В това събитие Карагьозов вижда Божието провидение и дава обет да се оттегли от светския живот и да се посвети в служба на Бога.
Става монах в Зографския манастир през 1931 г. Наскоро след това е назначен за секретар на манастира, тъй като има богат опит и владее много езици, включително и гръцки. През 1934 г. е постриган за схимонах и приема монашеското име Вениамин. В качеството си на секретар се грижи за контактите с идващите на поклонение чужденци, води кореспонденцията на Светата обител.
Щедър дарител, Васил Карагьозов помага на нуждаещите се през целия си живот.
Всеки път при загуба на член от семейството си - а той губи две от децата си още като малки и съпругата си едва 35-годишна, прави големи дарения: през 1892 г. за построяване на забавачница в Габрово, през 1907 и 1910 г. за Народна библиотека "Априлов - Палаузов", през 1910-а - за построяване на безплатна трапезария към Дружество "Майчина грижа" в Габрово.
Без конкретни поводи прави дарения на Червения кръст, чийто член е от 1 януари 1905 г., на спортния клуб "Чардафон" в Габрово, на читалището, библиотеката, на фонд "Бедни ученици".
Дава средства и за търновското старопиталище "Свети арх. Михаил", за храма "Свети Иван Рилски" в с. Бичкиня, за църквата "Св. св. Константин и Елена" в старата столица.
Част от личната си библиотека дарява на Зографския манастир.
Васил Карагьозов умира на 31 март 1938 г.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google