balgari.bg

Воин, теоретик и патриот

Стефан Тошев е роден в Стара Загора на 18 декември 1859 г. Син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева.
Участва като доброволец в Българското опълчение, служи и като преводач. На 10 май 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София. Постъпва на служба в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война през 1885 година Стефан Тошев е командир на II дружина от 3-ти пехотен бдински полк, началник на Трънската позиция. Взема участие в боевете при Сливница, Трън и при отбиване на частите на Моравската дивизия. Изявява се като храбър командир в боя при връх Три уши и атаката на връх Мека црев. Назначен е за командир на 11-и пехотен сливенски полк. През 1887 г. е произведен в чин майор. По-късно е назначен за командир на 7-и пехотен преславски полк и 8-и пехотен варненски приморски полк (1890). На следващата година е повишен в чин подполковник, а през 1895 г. става полковник. През 1899 г. е назначен за командир на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. След това командва 7-а пехотна рилска дивизия. През 1909 г. е назначен за командир на Първа пехотна софийска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, Тошев участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.
Междусъюзническата война заварва Стефан Тошев като командир на V българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
От септември 1915 г. до декември 1916 г. командва Трета българска армия, която воюва срещу Румъния на Добруджанския фронт. Под негово ръководство става атакуването и превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г.
През 1918 г. Стефан Тошев е командир на Четвърта българска армия.
През юни 1919 г. преминава в запаса. Две години - 1923-1924 г., е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година.
Генерал Стефан Тошев е носител на отличията Орден "За храброст" III и IV ст., 2-ри клас, Орден "Св. Александър" I ст. с мечове, II ст. без мечове, Орден "За военна заслуга" II ст. и турските ордени "Лиякат" и "Имтияз".
Автор е на книгите "Писма от войната 1885", "За княза и отечеството. Войнишка клетва. Книжка за раздаване на войниците от II тракийска дивизия", "Освободителната война 1877-1878", "Действията на III армия в Добруджа през 1916 година. Отговор на писаното за българите в мемоарите на Генерал Лудендорфа", "Победени, без да бъдем бити. Отговор на хулителите ни като съюзници. Преглед на трите войни 1912-1913 и 1915-1918".
Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 г. в Пловдив. Погребан е в София.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google