История България до Втората световна война Воинският гений от Чаталджа

balgari.bg

Воинският гений от Чаталджа

Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново. Внук е на самобитния дряновски архитект Колю Фичето.
Учи в старата столица, после продължава в класно училище, където преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев продължава обучението си в Габрово и в Робърт колеж в Цариград.
През 1877 г. постъпва в т. нар. Второ опълчение (новите 6 дружини на Българското опълчение, формирани на освободената българска земя). Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване и прехвърлен от 8-а опълченска дружина и назначен за преводач на габровския окръжен управител, а след това - и на търновския губернатор, след което става секретар на търновския окръжен началник.
През май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното училище в София, което завършва през 1882 г. Произведен е в чин подпоручик и зачислен в 20-а пехотна варненска дружина.
По време на Сръбско-българската война от 1885-а Иван Фичев е командир на 2-ра рота от 5-а запасна дружина на 5-и пехотен дунавски полк. Участва в защитата на Видинската крепост (12-16 ноември).
През 1898-а завършва Военната академия в Торино, Италия.
На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията. В началото на 1907 г. е командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия с щаб в Пловдив, а на 1 януари 1908-а е произведен в чин генерал-майор.
През 1910-а оглавява Генералния щаб на Българската армия и заема тази длъжност по време на двете Балкански войни. Най-големият му принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военнооперативен план за война с Турция. Съдбоносно е решението на Фичев (внушено му от цар Фердинанд) да концентрира българските сили на Тракийския оперативен театър, с което се отслабва защитата на българските интереси в Македония.
През Балканската война (1912-1913) Фичев ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските воини до Чаталджанската укрепена линия. Тогава обаче изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си като началник на Щаба на действащата армия. Оставката му така и не е приета.
Иван Фичев взима участие в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор. След Междусъюзническата война продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914-а е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе.
През септември 1914-а става министър на войната. Година по-късно преминава в запаса, а след Първата световна война е пълномощен министър в румънската столица Букурещ.
През 1888 г. капитан Иван Фичев обнародва първия си труд, посветен на Сръбско-българската война, и участва в комисията по редактиране на армейските устави. От 1893 г., вече майор, е началник на учебното бюро при Военното министерство, преподавател по тактика във Военното училище и редактор на "Военен журнал". Заради многообразната си теоретична и публицистична дейност той е признат за дописен член на Българското книжовно дружество (1898 г.) и редовен член на БАН (1909 г.). През 1914 г. ген. Фичев открива Военната академия, негова отдавнашна мечта.
Носител е на ордените "За храброст" II степен, "Св. Александър" II степен без мечове, III степен и V степен, "За военна заслуга" I и III степен на обикновена лента на Сребърен медал "За наука и изкуство", на френския орден "Почетен легион" IV степен, на италианския "Корона", на румънския "Звезда" и дори на персийското военно отличие "Лъв и слънце" II степен.
Автор е на военнотеоретични и военноисторически трудове, сред които "Планинска война", "Курс за дивизионните учебни команди", "Военната история и метода на нейното изучаване", "Висшето командуване през Балканската война 1912 г. от началото на войната до Чаталджа включително", "Критическа студия върху труда на генерала от пех. Радко Димитриев "Трета армия в Балканската война", "Тактическа студия", "Критическо изучаване Сръбско-българската война през 1885 г."
Пише и мемоарната книга "Балканската война 1912-1913. Преживелици, бележки и документи", издадена едва през 1940-а.
Генерал-лейтенант Иван Фичев умира на 18 ноември 1931 г. в София.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google