balgari.bg

Екзархът обединител

Екзарх Йосиф I е роден на 5 май 1840 г. в Калофер.
Любознателен и трудолюбив ученик, помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер, Лазар Йовчев, както е рожденото му име, отива да учи във Великата народна школа във Фенер, а след това - във Френския колеж в Цариград, с помощта на живеещи тук калоферци. С подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с бакалавърска степен.
След шест години във френската столица Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика, превежда. Избран е в ръководството на Македонската българска дружина. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.
През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката култура и качествата му на дипломат правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият ловчански митрополит Йосиф I е избран за екзарх от импровизираният Избирателен събор в Екзархийския дом в Ортакьой и остава на този пост 38 години.
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. До Балканската война (1912) в екзархийския диоцез са включени седем епархии, оглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.
В условията на действащия Берлински договор екзарх Йосиф е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи да учат в чужбина. През 1902 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
След Междусъюзническата война, на 27 ноември 1913 г., Екзарх Йосиф I, заедно с всички български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София.
Екзарх Йосиф завещава цялото си лично имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915-а. Със средствата са създадени три дарителски фонда - един към Светия синод в размер на 300 хиляди лева, с чиито лихви по волята на владиката трябва да се учредят пет стипендии за ученици от духовните семинарии в София и Пловдив; втори към Българската академия на науките - в размер на 150 хиляди лева, за награждаване на книги, написани в защита на православната вяра и българската народност; трети фонд - към Мъжката гимназия в Разград, в размер на 5000 лева, за купуване на книги за бедни ученици.
Екзарх Йосиф Първи умира на 20 юни 1915 година. Погребан е до църквата "Света Неделя" в София.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google