История България до Втората световна война Котленецът с необикновена съдба

balgari.bg

Котленецът с необикновена съдба

Петър Матеев е роден на 10 февруари 1850 г. в Котел. 
Наследник е на стар възрожденски род. Прапрадядо му Хаджи Георги е изографисан в Зографския манастир като негов ктитор.
Петър Матеев учи в гръцкото училище в родния си град, но едва 11-годишен, баща му го взима при себе си в Цариград. Представя го на Гаврил Кръстевич, на американските мисионери д-р Ригс - първия преводач на Библията на български, и д-р Лонг.
Впечатлени от будното българче, те го пращат в колеж в Малта със стипендия от Фонда за издръжка на деца от Изтока към Сената. След като престижното училище е закрито през 1865 г., Матеев се връща в Цариград и завършва Робърт колеж. Годината е 1869-а. И отново д-р Лонг му дава препоръки за работа в английската поща тук. Не след дълго го препращат в новосформирания Отдел за научни пътешествия.
Докато придружава знатна англичанка из Анадола, Диарбекир, Кипър, Петър Матеев се превръща в изследовател на античността.
Година по-късно в Цариград пристига д-р Джордж Смит, шеф за Изтока в Британския музей, който взима Матеев за свой придружител из древна Месопотамия. Издават му и английски паспорт с името Пит Матюсън.
Смит и Матеев поемат по поречието на Ефрат. В Алеп откриват камъни с древни надписи. На база на откритото от тях специалисти от Британския музей правят разкопки през 1911, 1912 и 1919 г.
Пътешествието на англичанина и българина минава през Багдад, Вавилон, Киркук, Ниневия.
Обратно в Алеп д-р Смит се разболява и умира, Петър Матеев го погребва, а всички находки предава на Британския музей, преди да поеме през Александрета (дн. Искендерун) за Цариград.
По време на Руско-турската освободителна война Матеев отново пътува. В Триест английският консул му издава нов паспорт с името Матюсън. Попаднал в руския щаб, Матеев е арестуван като английски шпионин и изпратен в затвора в Кишинев. Освобождава го Евлоги Георгиев.
През 1880 г. Петър Матеев се жени за Матилда Попович, дъщеря на възрожденеца Костаки Попович, един от основателите на Българското книжовно дружество.
Назначен е за комисар на княз Александър Батенберг за английското пътно дружество, по-късно - за директор на пощите и телеграфите в София, а през 1897 г. става консул в Одрин.
През 1904 г. Петър Матеев е комисар на българското изложение в Сейнт Луис.
Междувременно е натоварен със задачата да открие българско дипломатическо представителство в Атина. Изпълнява това поръчение, но е уволнен като комисар на изложбата за злоупотреба с 60 хиляди златни лева. Разследване доказва, че злоупотреба няма. Матеев иска среща с министър Рачо Петров, но той не го приема. Вместо това го праща като дипломатически агент в Атина.
След като се прибира в София, Петър Матеев се посвещава на благотворителни каузи.
Оставя книгите си на Народната библиотека, а на съгражданите си от будния Котел дарява място и средства за построяване на библиотека музей.
Написва и издава книгата "Велики благодетели на българския народ", в която разказва за благородната помощ за българите от страна на д-р Лонг, лорд и лейди Странфорд, американския журналист Макгахън и др., с които се познава лично.
Умира през 1940-а.


Откъси от уникалния пътепис на Петър Матеев помества www.desant.net

На снимката: Галатанското училище в Котел, строено през 1869-а
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google