История България до Втората световна война "Мила родино" написана на път за бойното поле

balgari.bg

"Мила родино" написана на път за бойното поле

Цветан Радославов Хаджиденков, авторът на съвременния български химн, е роден в Свищов на 19 април 1863 година.
Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина й Цветан.
Радославов учи първоначално при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово няколко години е студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг.
Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. - в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие - в Трета мъжка гимназия в София. Участва в дейността на читалище "Славянска беседа" и на театралната трупа "Сълза и смях". Член е на Управителния комитет на Българската оперна дружба.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Цветан Радославов участва като доброволец, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно, през 1905 г., е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. Смята се, че за създаването на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895-а песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът на "Горда Стара планина" е променян неведнъж. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната "Мила родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунт. Радославов отхвърля поканите за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се връща в родината, за да допринесе за изграждането на модерна България. Преподава класически и съвременни езици, психология, етика и логика. Автор е на историческия труд "Титлите на българските царе" и на философското изследване "Емоционалният фактор при мисленето с оглед на дуалистичните схващания в етиката и религията".
В столицата Радославов живее в малка мансарда на улица "Ангел Кънчев" 3, където днес има паметна плоча, дело на Георги Чапкънов.
Умира на 27 октомври 1931 г. в София.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google