balgari.bg

Лекарят революционер

Един от основателите на ВМОРО - д-р Христо Татарчев, се ражда на 16 декември 1869 година в Ресен, тогава в Османската империя, в богато банкерско и търговско семейство.
Учи в родния си град, а от 1882 до 1887 година - в Брацигово и в Пловдив. През 1885 година като гимназист в Пловдив Татарчев участва в подготовката на Съединението. По препоръка на началника на тайната полиция на БТРЦК Спиро Костов става куриери на комитета заедно с Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.
Включва се като доброволец и в последвалата Сръбско-българската война. Завършва гимназия в Пловдив през 1887 година и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 година е в университета "Фридрих Вилхелм" в Берлин, където се дипломира като лекар на 18 юни 1892 година с дипломна работа на тема "Професионални неврози", която по-късно отпечатва.
През септември 1892 година Христо Татарчев е назначен за лекар в българската мъжка гимназия в Солун.
През лятото на 1893 година Татарчев обикаля големите градове на Македония Гевгели, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес, за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население. През август в Солун се запознава с Даме Груев, с когото има четири срещи, на които разговарят за "дейността, която им предстои като българи, за да се подобри политическото състояние на народа ни".
На 23 октомври 1893 година в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов се събират Христо Татарчев, Дамян Груев, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев и създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За образец на устава и наредбата на Организацията използват "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.
На 27 август 1894 г. Татарчев председателства Ресенския конгрес. Решава да участва в изборите за църковно-училищен околийски общински съвет в Солун и получава 90 процента от гласовете, но след манипулация от страна на екзархийската партия не взима поста.
Избран е за председател и на Солунския конгрес от лятото на 1896 година. От този конгрес организацията започнала да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и Одринският революционен окръг и се изпраща задганично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и партиите.
През 1901-ва Татарчев е заточен в Подрум кале, но е помилван на 19 август 1902 година по случай рождения ден на султана. На 30 август в Гърция е затворен по скалъпено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на България е освободен. Става член на задграничното представителство на ВМОРО в София.
Христо Татарчев и Христо Матов оглавяват създалото се в началото на 1903 година Благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. След Илинденско-Преображенското въстание те връчват Мемоар на Вътрешната организация на българската и световната общественост. В документа е описан ходът на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население.
Турското правителство се свързва с Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и праща. Влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 година, където е избран за съветник на задграничното представителство.
След Младотурската революция д-р Татарчев открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му.
По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е лекар в Българската армия.
След двете национални катастрофи продължава да се занимава с революционна дейност. През есента на 1920 година участва в създаването на Македонската федеративна организация. Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се установи със семейството си в Торино. Пише мемоарите си, а през цялото време до Втората световна война пише статии за вестниците "Македония", "Заря", "Вардар". В родния Ресен живее за кратко след анексирането на Македония от България през април 1941 година. По-късно се връща в София, но през 1943-та след бомбардировките се мести в Нова Загора.
През 1944 г. Ванче Михайлов предлага на Христо Татарчев поста президент на Независима република Македония, но той отказва. След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии и македонизация заминава за Торино и там умира на 5 януари 1952 година.
На 23 октомври 2010 година костите на Христо Татарчев са положени с официална церемония в Централните софийски гробища. 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google