balgari.bg

Изгорял на своя пост

Името на един млад войник е станало нарицателно за безсмислен героизъм. Но малко известен факт е, че 20-годишният Гюро Михайлов е истински герой, който до смъртта си остава на пост, пазейки горящата сграда на щаба на Южнорумелийската милиция.
Младежът е от карловското село Розовец, някогашното Рахманларе. В казармата служел в трета рота на Първа пеша пловдивска дружина.
По това време Градът под тепетата е столица на Източна Румелия и в сградата на милицията се съхраняват пари и документи. Там е и щабът на жандармерията, затова сградата се охранява денонощно от петима войници.
Навръх Коледа през 1880 г. за пазач на стаята с касата на третия етаж, където се пази ковчежето с парите, е пратен Гюро Михайлов. 
Внезапно на първия етаж избухва пожар.
Не е ясно от какво е причинен, но се предполага, че от печката е хвръкнала искра и е запалила старите мебели и дюшеме. Пламъците бързо обхващат стълбището, настава хаос. Пожарната не успява да реагира навреме.
Пловдивският вестник "Народний глас" пише в броя си след пожара: "С помощта на няколко офицери и жандарми той (началникът на полицията - Б. р.) сполучил да отърве касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси."
Когато става ясно, че сградата ще се срути, всички я напускат. Само Гюро Михайлов стои на мястото си пред стаята с касата, без да издава и звук.
Единствено началникът на караулното отделение Никола Костадинов има право да го освободи от задълженията му. Когато разбира, че младият войник стои на поста си, той хуква към третия етаж заедно с четирима войници.
Преди него счетоводителят на щаба Иван Костов също прави отчаян опит да спаси младото момче, но войникът му отговаря, че без командира си няма да остави поста.
Когато Костадинов успява да се добере до стаята с ковчежето, вече е късно. В момента, в който командирът влиза в стаята, дървеният под пропада. Под горящите останки са затрупани Гюро Михайлов и войниците, които да дошли да му помогнат.
Жертвите са погребани на 30 януари 1881 г. с военни почести в пловдивските градски гробища. Младите офицери от гарнизона изнасят благотворително представление в театър "Люксембург", за да се вдигне паметник на загиналите. Румелийското областно събрание помага с 25 турски лири.
Година и половина по-късно, на 8 юни 1882 г., паметникът е осветен. Представлява циментов блок, върху който са издълбани имената на петимата загинали: "В памет на изгорелите войници Никола Костадинов, Гюро Михайлов, Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков, станали жертва на войнишкия дълг в пожара на 25 декември 1880 г."
Втори паметник е открит на 29 ноември 1938 г. Идеята за него възниква още през 1905 г., когато директорът на градската библиотека д-р Борис Дякович предлага в южния край на днешния площад "Съединение" да бъде поставена гранитна колона с имената на изгорелите войници и Вазовите стихове, посветени на саможетвата им: "Спете тихо, служители прости / на дългът, на светата родина, / мир на ваш'те страдалчески кости, / чест на вашата скръбна гробнина! / Млади йощ, бой и смърт не видели, / вий знаяхте как храбро се гине, / вий знаяхте о, синове смели, / що е чест и безукорно име."
В учредения фонд пловдивчани, 110 военни поделения от цялата страна и седем банки събират 11 883 златни лева.
През 1962 г. обаче паметникът е демонтиран, защото пречел на автомобилния поток в тунела под едно от тепетата. Местят монумента в казармата на Девети полк.
Няколко години по-късно теренът на казармите е разчистен за строежа на хотел и мемориалът на загиналите войничета отива на бул. "Независимост". Постаментът вече е начупен и скъсен със 70 см, част от дулото на пушката липсва.
Идеята за изграждането на нов паметник се обсъжда спорадично, но реализацията постоянно се отлага заради градоустройствени решения. Междувременно мемориалът на Гюро Михайлов се оказва захвърлен в пущинаците на местността Гладно поле, близо до пътя Пловдив ­- Първомай.
"Когато веднъж минавах с кола оттам, видях няколко цигани, които се приготвяха да къртят нещо, за да отделят бронзови фигури", разказва генерал Иван Желев, командир на пловдивската дивизия на Строителните войски. Така той става спасител на паметника, като изпраща офицери да организират пренасянето на композицията в поделението.
През 1992 г. се учредява комитетът от интелектуалци "Защита на историческото достойнство на Пловдив", чиято първа цел е възстановяването на паметника на войничето от село Розовец. Композицията е монтирана на площада до Военния клуб.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google