История България до Втората световна война Радетел за въстание без край

balgari.bg

Радетел за въстание без край

Гьорче Петров се ражда на 2 април 1865 година в село Варош, днес квартал на Прилеп, в семейство на учител.
Получава начално образование в родното си село, където му преподават Никола Ганчев и Йосиф Ковачев. След неуспешен опит да постъпи в Софийската мъжка гимназия като стипендиант той се връща в Македония. Продължава образованието си в Битоля, а след това отново в Прилеп, където Екзархията открива класно училище. Учи и в Солунската българска мъжка гимназия.
Заради критични дописки, които публикува във вестник "Балкан", е изключен и заедно с няколко свои другари се отправя към Пловдив, за да продължи образованието си.
Включва се в БТЦРК, оглавен от Захари Стоянов, но малко преди Съединението заболяване го връща в Прилеп.
Започва работа като учител. Преподава в Щип, в Скопското българско педагогическо училище, в Битолската българска прогимназия и в Солунската българска мъжка гимназия.
За да противодейства на сръбската пропаганда, Гьорче Петров запчва да събира географски и етнографски материали от Скопско и Битолско. През 1896 година издава "Материали по изучаванието на Македония", където описва по-важните планини, реки и пътища в Македония, дава сведения и за населението. Рачо Петров, военен министър в периода 1894-1896 година, му предлага стипендия да следва картография в Западна Европа, но Гьорче отказва.
След основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 г. Петров се включва в нея. Набира нови членове в Битоля и околните села, които обикаля като училищен инспектор. В Битоля Петров се заема със списването на вестник "На оръжие". През 1896 година се присъединява към ЦК на ВМОРО и взема участие в състоялия се същата година Солунски конгрес.
През 1897 година предприема пътуване до Бесарабия, където прави неуспешен опит да събере пари от тамошните българи за македоно-одринското революционно движение, а в Букурещ заедно с Борис Сарафов провеждат нови с българската емиграция.
Гьорче Петров е и дългогодишен член на Задграничното представителство на ВМОРО в София, където от 1898 до 1899 издава вестник "Бунтовник".
През август 1898 г. посещава Цариград, където се среща с Екзарх Йосиф I. След срещата отношенията между двете институции се нормализират и става обичайна практика Вътрешната организация да представя списъци на учители в началото на учебната година, които се приемат от Екзархията.
През лятото на 1900 година Гьорче Петров предприема обиколка в Южна България и посещава македоно-одринските дружества в Станимака, Чепеларе, Широка лъка, Хвойна, Орехово, Павелско.
При съвместната дейност на Задграничното представителство с Върховния комитет това става причина между двете организации да се поведе ненужна полемика. Конфликтът се усложнява през 1901 г. и Петров се принуждава на два пъти да напусне София.
През есента на 1902 г. той отново се връща в столицата, за да вземе участие в разискванията по въпроса за предстоящото въстание. В петчасова реч той почти убеждава по-голямата част от сърбалите се революционери да приемат тактиката на "перманентно въстание" като най-подходяща за съществуващите условия.
След погрома на Илинденско-Преображенското въстание по-голяма част от революционерите намират убежище отново в България. Малцина от водачите, сред които и Гьорче Петров, остават сред населението в Македония и се опитват да повдигнат духа му. Междувременно сред дейците на национално-освободителното движение настъпват разногласия по редица основни въпроси, вследствие на които се оформят две течения във ВМОРО - левица и десница. На общия Рилски конгрес на ВМОРО, състоял се през октомври 1905 г., левите сили под ръководството на Яне Сандански налагат своите схващания в устава и правилника на Организацията. Част от успеха се дължи на ораторските качества на Гьорче Петров. Гласувано му е доверие и отново е избран за задграничен представител.
До 1905 г. Гьорче участва в работата над почти всички програмни документи на ВМОРО и ВМОК - Устава и Правилника на българските македоно-одрински революционни комитети от 1897 г. (заедно с Гоце Делчев), Правилника за четите на БМОРК (заедно с Димитър Венедиков), Устава и правилниците на Тайната македоно-одринска революционна организация от 1902 г. (отново заедно с Гоце Делчев), Правилника за деловодството и сметководството на Македоно-одринската организация от 1902 г. (заедно с офицерите Тома Давидов и Владислав Ковачев) и др.
След Младотурската революция в Солун Петров издава заедно с Антон Страшимиров списание "Културно единство", в което публикува материали с идеи как да се неутрализира ширещата се сръбска пропаганда в областта Поречие. По време на Балканската война Гьорче Петров е доброволец в нестроева рота на 5-та одринска дружина на Македоно-одринското опълчение. По-късно е назначенза началник на културния отдел на местната българска управа в Сяр.
По време на Първата световна война изпълнява длъжността председател на постоянната окръжна комисия в Битоля, а по-късно е назначен за кмет на Драма. Членува във Временното представителство на бившата ВМОРО, като настоява преди възстановяването на ВМРО да се свика конгрес и да се предостави пълен отчет за свършеното през годините. Противопоставя се на желанието на Димо Хаджидимов да превърне създадената нова организация в групировка с прокомунистическа ориентация. Разногласията между двамата дейци разстройват работата на Временното представителство и през есента на 1919 г. организацията се саморазпуска.
След идване на власт на самостоятелното земеделско правителство на Александър Стамболийски Гьорче Петров поема ръководството на Бюрото за настаняване на бежанците към МВнР. На практика обаче земеделските водачи му поверяват като основна задача да неутрализира възстановената ВМРО, която създава напрежение в отношенията със Сърбо-хърватското кралство във връзка с подновените си акции във Вардарска Македония.
Така Гьорче Петров се противопоставя на ръководената от Тодор Александров ВМРО, от която е обвинен, че подкрепя водената от правителството на БЗНС съглашателска политика, и е осъден на смърт.
Убит е на 28 юни 1921 година в София.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google