balgari.bg

Дядото

Димитър Благоев - Дядото, е роден на 14 юни 1856 година в село Загоричани, Костурско, днес на територията на Гърция.
През 1871 г. заминава за Цариград, където остава до 1874-та. Тук младият Благоев учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Продължава образованието си в Одрин, Габрово и Стара Загора.
През освободителната 1878 г. за кратко работи в тютюнев склад в Свищов. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса, а след 1881 г. е в университета в Санкт Петербург.
Тук Благоев започва да изучава марксистка литература и основава една от първите социалдемократическа организация в Русия, т. нар. Благоева група. В издавания от групата вестник "Рабочий" Благоев публикува първите си статии. През 1885 г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.
Скоро след завръщането си в родината Благоев започва да издава социалистическото списание "Съвременний показател". През 1886-а написва брошурата "Нашите апостоли", в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, но многократно е уволняван заради възгледите си. През 1890-а се установява във Велико Търново.
През лятото на 1891 г. Благоев поема иницативата за свикване на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Към края на същата година пише "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" - първото оригинално марксистко съчинение в България. През 1892-ра публикува "Социализмът и задачите на българската работническа класа". На 1 ноември с. г. в Търново под редакцията на Благоев и Никола Габровски започва да излиза органът на БСДП - вестник "Работник".
Благоев постоянно е преследван от режима на Стамболов. През 1893-та го интернират в Бяла Слатина. Година по-късно, когато Стамболов вече не е на власт, Благоев се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия.
През същата 1894 г. БСДП и БСДС се обединяват в Българска работническа социалдемократическа партия. Новата фолмация обаче се раздира от вътрешни борби между марксистите, водени от Благоев, и реформистите, сред които Кръстю Раковски и Янко Сакъзов. През 1897 г. Благоев започва да издава сп. "Ново време", което редактира почти до края на живота си. Заради марксистките публикации в него Благоев отново е уволнен. През 1899 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902-ра отново е избран, този път заедно с Георги Кирков.
Политическата му формация се разцепва надве - БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти), и той оглавява партията на тесните социалисти, която остава на марксистки позиции.
През 1904-та с участието на "тесните" се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) - първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд - на пернишките миньори от 1906-а, на работниците в кибритената фабрика в Костенец през 1909-а.
През 1910 година Благоев оглавява делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал. През 1911-1915 г. е общински съветник в София.
Под негово ръководство БРСДП (т. с.) приветства Руската революция от 1905-1906 г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза. Въпреки сближаването с болшевиките Благоев не приема някои постулати на ленинизма и остава на марксистки позиции.
По време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) Дядото застава на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по националния въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на "демократическа федерация на балканските народи". Лансира тази идея по време на участието си в Първата (1909 г.) и Втората (1915 г.) балканска социалдемократическа конференция.
През 1913-а социалистът отново е избран за народен представител. През 1914 г. гласува заедно с групата на тесните социалисти против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов.
Димитър Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише статии в подкрепа на революцията. Под негово ръководство през 1919 година БРСДП (т. с.) напуска Втория Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП.
След Деветоюнския преврат от 1923-та, вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП за неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС. Според някои източници Благоев подкрепя Септемврийското въстание, но не участва в подготовката му, понеже е на смъртно легло. Според съвременни изследователи обаче той се противопоставя на въстанието, тъй като го смята за нецелесъобразно и зле подготвено.
Димитър Благоев умира на 7 май 1924 година в София.

 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.