История България до Втората световна война Блестящ учен жертва на политиката

balgari.bg

Блестящ учен жертва на политиката

altБогдан Филов се ражда на 10 април 1883 година в Стара Загора в семейството на Ботевия съратник подполк. Димитър Филов от Калофер и Елисавета Сахатчиева от Карлово.
Младият Филов учи в Карлово и Пловдив, по-късно завършва Първа софийска мъжка гимназия (1900).
Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, за да следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската дисертация на Богдан Филов от Фрайбург е издадена веднага като притурка на престижното немско списание "Klio" в Лайпциг.
От 1 май 1906 г. Филов работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.
Именно Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България - най-напред в Хисаря през 1909-1910 г. Негово дело са и първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол (през 1912-а).
По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония по време на Първата световна война сътрудничи на германски археолози и изкуствоведи, които изследват местни артефакти. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т. нар. "Секретен фонд" в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.
Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви "Света София", "Свети Георги", Боянската църква. По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при Мезек край Свиленград.
Филов е основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940), организатор и главен секретар е на IV византоложки конгрес, проведен в София от 9 до 16 септември 1934 г.
Дописен член на БАН от 1918-а, от 1929-та - действителен член. След смъртта на проф. Любомир Милетич през 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г. Декан е на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и ректор на СУ през 1931-1932 г.
Филов е посветен в масонството през 1923 г. в Берлинската ложа, по-късно става член на Масонска ложа "Светлина" в София до забраната на всички ложи в България през 1941 г., която неговото правителство издава.
Научната дейност на Богдан Филов извоюва признание в много от европейските университети и научни академии. Филов е член на Баварската академия на науките, на Славянския институт в Прага, на Археологическото дружество на Унгария, на Научното дружество в Гьотинген и др.
В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на просветата в правителството на Георги Кьосеиванов, а на 15 февруари 1940 г. указ на Борис III го поставя начело на Министерския съвет. Огромен успех на неговото правителство е подписването на т. нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 година и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел "окончателното решение на еврейския въпрос".
На 1 март 1941 г. Филов подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т. нар. Символична война на Съединените щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон Втори. На 9 септември същата година е избран от XXV НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов.
На 7 септември 1944 г. Филов подава оставка под натиска на новия премиер Константин Муравиев. Няколко дни след 9 септември е арестуван, съди го Ноародният съд и в началото на януари 1945-а е осъден на смърт.
Екзекутиран е през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Тази смъртна присъда е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
Богдан Филов и съпругата му д-р Евдокия Петева, етнограф, нямат деца.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google