balgari.bg

Генерал премиер

altРачо Петров се ражда на 19 февруари 1861 година в Шумен.
Военна му кариера започва в годината на българското Освобождение.
След Руско-турската война от 1877-78 година постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година - във Военното училище в София, и завършва неговия първи випуск през 1879 г., като на 10 май е произведен в чин подпоручик.
През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Назначен е за ротен командир в 5-а пехотна тетевенска дружина, след което служи в 11-а пехотна орханийска дружина в Шумен. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан, причислен е към Генералния щаб и назначен за бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София.
След Съединението на Княжеството с Източна Румелия през 1885-а Рачо Петров е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Щаба на българската войска. След края на Сръбско-българската война същата година е назначен за титулярен началник-щаб на войската. На 1 януари 1886 г. е произведен в чин майор. През 1887 г. е началник на Военното училище, а от февруари с. г. Регентството го назначава за началник на временно сформирания Източен отряд в Русе.
Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. На 24 април 1887 г. е назначен за военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов (1894-1896). На 2 август 1888 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1891-ва - в чин полковник.
По време на Балканската война (1912-1913) е назначен за комендант на укрепения пункт Търново-Сеймен, а по-късно е причислен към Главната квартира. В Междусъюзническата война командва 3-та армия (12 юни 1913-а), която воюва със сръбската армия към Пирот. След края на войната, на 2 август 1913 г., е повишен в чин генерал-лейтенант. В годините на Първата световна война (1915-1918) ген. Рачо Петров е назначен за генерал-губернатор на Македонската военноинспекционна област. През 1916 г. е зачислен към щаба на действащата армия. През 1917 г. излиза в запас по собствено желание.
Правителството на Александър Стамболийски (1920) осъжда Рачо Петров на 75 години затвор. Генералът остава зад решетките четири години, след което правителството на Стамболийски пада и генералът е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание - генерал от пехотата.
Рачо Петров е министър във второто правителство на Тодор Иванчов, а в началото на 1901 г. оглавява временно правителство, натоварено с провеждането на избори - от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г. За втори път Рачо Петров става премиер на страната за периода от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г., когато кабинетът е на Народнолибералната партия.
Народен представител е в XI и XIII народно събрание.
Носител е на орден "За храброст" II степен, орден "Св. Александър" I степен без мечове, II степен с мечове отгоре и III степен с мечове по средата, на турските отличия "Меджидие" I степен и "Османие" I степен, на руския орден "Св. Анна" и др.
Женен е за Султана Хаджиминчович, имат три деца, но през 1919 година се развеждат.
Генерал Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. на гара Белово.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google