История България до Втората световна война Достойна спътница на честен премиер

balgari.bg

Достойна спътница на честен премиер

Екатерина Каравелова

Екатерина Великова Пенева е родена на 21 октомври 1860 г. в Русе. Отрано остава сираче. Заминава за Русия едва деветгодишна. Завършва ІV московска девическа гимназия със златен медал.
През лятото на 1878 година се връща в България. Започва работа като учителка в девическото училище в Русе.
На 13 януари 1880 г. младата учителка свързва живота си с Петко Каравелов.
По време на Сръбско-българската война (1885) с файтона на Петко - тогава министър-председател, Екатерина обикаля софийските улици и успокоява населението.
Убийството на министъра на финансите Христо Белчев през март 1891 г. е повод да бъдат арестувани Петко Каравелов, Трайчо Китанчев, Кочо Арсениев, Илия Георгов, д-р Моллов и др. и да бъдат затворени в Черната джамия (сега "Св. Седмочисленици"). Екатерина Каравелова се обръща към дипломатическите представители с информация,че задържаните са бити с торби с пясък. Заради това правителството на Стамболов я арестува на 30 ноември 1891 г. и я поставя под домашен арест, обвиняват я в предателство и за нея се иска смъртна присъда. Пред съда тя заявява: "Направих това, което би направила всяка жена на мое място за своя мъж."
В края на 1900 г. в столицата се учредява Българският женски съюз, който събира под крилото си всички женски дружества от страната. Тъй като Екатерина Каравелова е председателка на общообразователното женско дружество "Майка" и владее няколко езика, е натоварена да води кореспонденцията на съюза. На конгреса на БЖС през 1915 г. е избрана за заместник председателка, а десет години по-късно - през 1925 г., запредседателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода.
Каравелова учителства в Русе, Пловдив и София до 1903 г., когато умира Петко Каравелов, след което изцяло подчинява времето си на обществена дейност. По време на Балканската война (1912) е главна милосърдна сестра във Военното училище.
На 30 ноември 1913 г. при трагични обстоятелства умира Лора Каравелова-Яворова.
Вестта за смъртта на дъщеря й намира Екатерина в Петербург. В дневника си тя записва: "Иде ми да вия като селянка..."
След атентата в църквата "Св. Неделя" (1925) Екатерина Каравелова се застъпва пред двореца за над сто безследно изчезнали, между които Гео Милев, Моис Коен, Рафаила Николова, Юсуф Мехмедов, съпруга на дъщеря й Виола - Йосиф Хербст, и други. За съжаление молбата й остава без отговор. В края на същата година у нас пристига френският писател Анри Барбюс, който посещава дома й. Потресен от чутото, той написва книгата "Палачите", по-късно преведена у нас от Ана Карима.
Екатерина Каравелова участва най-активно в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др.
В края на 1935 г. оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртната присъда за политическите затворници. Тук обаче среща отпор и неразбиране.
Каравелова сътрудничи на сп. "Вик за свободни хора", в. "Търновска конституция", в. "Родина", в. "Дъга", в. "Женски глас", в. "Женски свят", сп. "Библиотека Св. Климент" и др.
Автор е на фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, главно с политическа насоченост.
Сп. "Библиотека Св. Климент" публикува преводите й на Достоевски, Юго, Толстой, Флобер, Мопасан и др., които са ярко доказателство за вещо познаване на френски, руски и английски език, както и завишените й изисквания за литературен и социален вкус.
Екатерина Каравелова умира на 87 години на 1 април 1947 г. в София. Погребана е зад абсидата на олтара на църквата "Св. Седмочисленици" при съпруга си Петко.

Още за спътницата на големия политик - на www.monitor.bg

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google