balgari.bg

Европеецът

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна.
Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" Славейков претворява в "Кървава песен".
След края на войната семеството се мести в Сливен, през 1879 г. — отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците "Остен" и "Целокупна България", а Пенчо участва в разпространението им.
В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията баща му, един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия.
Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. През 1883 г. е един от водачите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите, след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси възпитатели. По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество, придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания.
През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж за цял живот остават поражения — Славейков се движи с бастун, пише и говори с усилие.
В борбата с нещастието той калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира художествен израз в редица творби (като "Cis moll" и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други.
Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списанието "Библиотека Свети Климент" с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години. Всички братя, високообразовани хора, владеещи чужди езици, поети, журналисти, публицисти и общественици, като демократи и русофили са подлагани неведнъж на преследване и побоища. Това затвърдява критичното отношение на Славейков към стамболовизма и към тогавашната българска обществено-политическа действителност, подхранва политическия му демократизъм. С критично-обществен патос са пропити много негови стихотворения от края на 80-те и първата половина на 90-те ("Бащин край", "Любимий падишах", "Дим до Бога", "Манго и мечката" и други). Същевременно Славейков пише и интимна лирика. Събира я в първата си книга "Момини сълзи". Осъзнал нейната незрелост, година след излизането й поетът сам изземва непродадените екземпляри, за да ги изгори.
В началото на 90-те години на девейтнайсети век се очертава друга тенденция на поетическата мисъл на Пенчо — вглъбяване в света на исторически личности, велики творци, герои на духа. През 1892 г. в списание "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Фрина".
През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. "Мисъл" и "Българска сбирка", тук създава поемите "Ралица", "Бойко", "Неразделни", както и много от миниатюрите в "Сън за щастие".
В Лайпциг Пенчо слуша лекции по история на новата философия, по обща естетика, естетика на поетическото изкуство, естетика на драмата, по психология, етика, история на философията, история на немската литература, започва се с произведенията на Киркегор, Ницше и др.
Връща се в България в началото на 1898 г. и същата година става действителен член на Българското книжовно дружество. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл" и е в центъра на литературния кръг "Мисъл". Поддиректор (1901–1909) и директор (1909–1911) е на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908–1909).
През 1909 г. е командирован в Москва за участие в честването на 100-годишнината от рождението на Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. От Русия Славейков пише няколко писма до Мара Белчева, в които се изявява като народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ.
В началото на март 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим, за да се запознае с библиотечните сгради и с развитието на библиотечното дело.
На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не приема длъжността и заминава за чужбина.
В края на август е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Живее в Люцерн, Гьошенен, Андермат и другаде. Здравето му се влошава.
В края на ноември пристига в Италия. Тук, в градчето Брунате, Славейков умира на 28 май 1912 г.

От http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google