balgari.bg

Борецът за Македония

Тодор Александров

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипския квартал Ново село, в семейството на Александър Попорушев и Мария Александрова.
През 1898 г. Тодор завършва българското педагогическо училище в Скопие, след което е учител в Кочани, Кратово, Виница и Щип. Едва 15-годишен, става член на ВМОРО.
През 1903 г. Александров се отличава като ръководител и организатор на кочанския революционен окръг. Арестуван е турските власти на 3 март 1903 г. и под усилен полицейски конвой е изпратен в Скопие.
Тамошният извънреден съд го осъжда на пет години строг тъмничен затвор, но поради дадената след 13 месеца амнистия той е освободен през април 1904 г.
Скоро след това е назначен за главен учител на II класното училище в Щип. С Тодор Лазаров и Мише Развигоров денонощно работи за организирането на щипския революционен район.
През ноември 1904 г. турските власти му забраняват да учителства. На 10 януари 1905 г. къщата му е обградена от войска, но смелият революционер успява да се изплъзне от кордона и веднага се присъединява към четата на Мише Развигоров, на която става секретар. Александров е бил делегат на щипския район пред първия окръжен конгрес на скопския революционен окръг.
Разклатеното му здраве го кара да стане учител в Бургас през 1906г., но научавайки за героичната смърт на Мише Развигоров, той изоставя професията на учителя и заминава за Македония. През ноември 1907 г. Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на скопския революционен окръг.
На 2 август 1909 г. турците отново правят опит да го арестуват, но не успяват.
През пролетта на 1910 г. Тодор Александров обикаля с чета скопския революционен окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело.
В началото на следващата година става член на ЦК на ВМРО. През 1912 г. е войвода в Кукушко и Солунско, където извършва редица саботажни действия срещу турските власти, като по този начин подпомага българската кауза в Балканската война. Той е в щаба на Трета бригада на македонското опълчение през 1913 г., а по време на Междусъюзническата война заедно с чети на ВМОРО подпомага Осма тунджанска дивизия.
Арестуван е на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, но успява да избяга на 13-и същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македония, където възстановява Организацията и поставя пред световното внимание нерешения Македонски въпрос.
В края на 1922 г. главата му е оценена от Белград на 250 000 динара.
Тодор Александров пада повален от предателски куршум на Пирин на 31 август 1924 година.

Книги за Тодор Александров:

  • Дечо Добринов. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров. "Македония". - София. 1992
  • Иван Михайлов. Избрани произведения. София. 1993
  • Кирил Пърличев. Убийството на Тодор Александров. "Веда МЖ". София. 2002

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google