balgari.bg

Царят българофил

Борис Трети

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.
Роден е на 30 януари 1894 г. Негов кръстник е самият папа Лъв XIII, в лоното на православието го въвежда руският император Николай II.
Получава военно академично образование, по време на Балканската и Първата световна война е офицер за поръчки към щаба на Българската армия.
Възкачва се на трона през 1918 г. след абдикацията на Фердинанд.
До началото на 30-те години Борис не бележи царуването си с особено бурна дейност.
Постепенно обаче взема държавните дела в свои ръце.
Макар и неохотно, санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., не възстановява разпуснатите партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него.
Посредническа роля изиграва Борис Трети при подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западът се съгласява Германия да получи населените с етнически немци Судетски земи от Чехословакия в замяна на "вечен мир". Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания. Започва Втората световна война.
Борис успява да запази неутралитета на България година и половина след началото й и страната ни се намесва в конфликта едва през март 1941 г. Въпреки това български войски провеждат операции само в Тракия и Македония.
На 9 август 1943 г. Хитлер кани Борис на среща в Растенбург, Източна Прусия. Царят пристига там на 14 август, но отново отказва да изпрати войски на Източния фронт. Броени дни след връщането си в София Борис Трети умира. Датата е 28 август 1943 г. Причина за смъртта му е сърдечен удар, но съществуват съмнения, че е отровен по заповед на Хитлер.
Борис Трети е погребан в Рилския манастир, но през 1944 г. тялото му е ексхумирано по нареждане на комунистическите управници. Днес е запазено само сърцето му, което се намира в Рилския манастир.

Книги за цар Борис:

  • Алберт Леверсон. Щрихи към портрета на цар Борис. МКИ. София. 1992
  • Ваньо Вълков. Царят и неговият съветник. Военноиздателски комплекс. София. 1993
  • Димитър Митев. Цар Борис III в британската дипломатическа кореспонденция. Университетско издателство. София. 2005
  • Дончо Даскалов. Цар Борис III - познатият и непознатият. "Агато". София. 2001
  • Йорданка Колев. Едни цар сред народа. София. 1993
  • марин Манчев, съставител. Слънчево сърце. Срещи и разговори с цар Борис Трети. "Косара". София. 1994
  • Коста Скутунов. Бурни времена. Цар Борис III отблизо. "Синева". София. 2004
  • Минчо Бараков. Истинското лице на царя. ИГ "България. София. 2008
  • Недю Недев. Цар Борис III: Биография. "Хераклит". София. 1997
  • Николай Николаев. Четири ескиза от едно царуване. "Православие". София. 1993
  • Сава Джеврев. Аз бях до Негово величество. ГАЛ-ИКО. София. 1993
  • Стефан Влахов-Мицов. Владетели в примка. София. 1992
  • Стилиян Нойков. Цар Борис III в тайните документи на Третия райх. Университетско издателство. София. 1995

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още - на www.kingsimeon.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google