История България до Втората световна война Бащата на българската конница

balgari.bg

Бащата на българската конница

Генерал Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка (25 км от Болград), създадено от български преселници от Тракия.
Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г., постъпва в Болградската гимназия, която завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му е отхвърлена и той става писар в общината.
През 1884 г. Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година е повишен в секретар.
На 9 ноември 1885 г. Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион, за да се сражава в Сръбско-българскаат война. На 14 януари 1886 г. се записва във Военното училище в София. Определен е за артилерист, но иска да бъде пратен в конницата. Завършва Военното училище през 1887-а, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк. В началото на 1892 г., след успешно положени изпити и веч екато поручик, постъпва във Военната академия в Торино.

През август 1894 г. завършва академията и се връща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа, по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери, той е и инициаторът за провеждането на конни състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния.
През септември 1907 г. - вече подполковник - Иван Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк. Година по-късно е произведен в чин полковник и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.
Когато войната избухва, полковник Колев е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, а от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. По време на Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа.
На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.
Генерал Колев е носител на множество военни отличия, сред които орден "За храброст" II и III степен, орден "Св. Александър" III степен с мечове, орден "За военна заслуга" IV степен и V степен с корона, германски орден "Железен кръст" I и II степен, руски орден "Св. Станислав" II степен, "Италианска корона" IV степен, "Румънска корона" III степен, на сръбкия "Белий Орел" III степен и турския "Железен полумесец".
Биографична книга за бащата на българската кавалерия - "Генерал-лейтенант Иван Колев - епопея на един живот", е написал добруджанският краевед Георги Казанджиев.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google