balgari.bg

Руският генерал

Генерал Радко Димитриев е роден на 24 септември 1859 в с. Градец, Сливенско. Израства в Котел, учи в Априловската гимназия в Габрово. В подготовката на Априлското въстание участва като член и секретар на революционния комитет в Котел.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. Димитриев е зачислен като преводач в Уляновския полк на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на Руската армия. След войната постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година - и във Военното училище в София, където завършва първия випуск през 1879 г. с чин подпоручик. През 1884 г. поручик Димитриев завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург и е произведен в чин капитан. В навечерието на Съединението офицерът е началник на персонала в щаба на милицията и жандармерията на Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е назначен за началник на щаба на Източния корпус.
През Сръбско-българска война (1885) Радко Димитриев е помощник началник-щаб на Западния корпус, командва авангарда на воиските, които обхождат Драгоманското дефиле от юг и се включват при овладяването на Пирот. След войната взема участие във военния преврат през август 1886-а, но след неуспеха му емигрира в Румъния. Участва в бунта на офицерите русофили в Силистра през 1887 г., след което емигрира в Русия, където служи в Руската армия като ротен и дружинен командир във военното училище в Тбилиси. На 18 май 1893 г. е произведен в чин подполковник от Руската армия.
Радко Димитриев се връща в България през 1898 г. На следващата година е назначен за помощник началник на щаба на 5-а пехотна дунавска дивизия, а на 18 май 1900 г. е повишен в чин полковник. От 1900 до 1904 г. е началник на оперативното отделение на Генералния щаб, след което до 1907 г. е началник на Генералния щаб. На 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1909 г. е началник на 3-та военноинспекционна област в Русе.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, Фердинанд произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант, сред тях - и Радко Димитриев. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери.
По време на Балканската война (1912-1913) генерал Димитриев командва Трета българска армия, взела участие в Лозенградската, Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция. При Люлебургаз-Бунархисар и Чаталджа той командва и обединените български сили, включващи и Първа българска армия.
През Междусъюзническата война (1913) Димитриев е назначен за помощник-главнокомандващ на българските войски. Същата година е изпратен като пълномощен министър в Санкт Петербург. През септември 1914 г. е произведен в чин генерал от инфантерията от Руската армия.
По време на Първата световна война командва 8-и армейски и 3-ти сибирски корпус. След Февруарската революция от 1917 г. подава оставка. Заедно със семейството си отива в Кавказ, близо до град Пятигорск.
На 18 октомври 1918 г., по заповед на есера Сорокин, генерал-лейтенант Радко Димитриев е екзекутиран заедно със 100 други генерали и адмирали, живеещи в Кавказ. Тленните му останки почиват в църквата в Пятигорск.
Генерл Димитриев е лауреат на воинските отличия орден "За храброст" II и IV степен, 2-ри клас, орден "Св. Александър" I степен с мечове, III степен без мечове, орден "За военна заслуга" II степен и на руския орден "Св. Георги" III и IV степен.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google