balgari.bg

Командирът на воеводите

Петър Дървингов е роден в Кукуш (днес Килкис, Гърция) на 25 май 1875 година в занаятчийско семейство.
Учи в Солунската гимназия. През 1891-1892 г. завършва гимназиалното си образование с отличен успех.
През есента на 1892 г. младият Дървингов постъпва във Военното училище в София, което завършва трети по успех през 1896 година, произведен е в чин подпоручик. Като отличник Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Назначен е за командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик.
Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание (1902) е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко.
След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в Българската армия. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909-а завършва Военната академия в Торино, Италия. През 1911 г. е произведен в чин майор и е назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война като началник-щаб на Македоно-одринското опълчение.
По време на Първата световна война (1915-1918) Петър Дървингов, вече подполковник, е организатор и до 1916 година началник-щаб на 11-а македонска дивизия. През май 1916 г. е назначен за командир на 1-ви полк от тази дивизия. Година по-късно получава назначение като началник-щаб на Моравската военноинспекционна област, където остава до 1918 г., а на 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. През март и април 1918-а командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание.
На 4 ноември 1918 година Петър Дървингов преминава в запаса и се занимава с научна и обществена дейност. Неговата книга "История на Македоно-одринското опълчение" е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд, посветен на Опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.
Военачалникът е носител на орден "За храброст" IV степен 1-ви клас и 2-ри клас, на "Св. Александър" IV степен с мечове по средата и на "За заслуга" на обикновена лента.
Сред научните му трудове се открояват "От Пловдив и София към Цариград и Скопие" (1903), "Пирин и борбата в неговите недра" (1904), "Военна България. Социологически етюд на българската действителност" (1911), "История на Македоно-одринското опълчение" (том 1, 1919; том 2, 1925), "Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г." (1920), "Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството - историко-психологически анализ" (1931), "Духът на българската история" (1932), "Балканската война - както е била виждана, когато са се развивали самите събития" (1941), "Опитите на българите да пресъздават себе си" и др.
В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу воина.
Петър Дървингов умира на 8 март 1958 г.

От  http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google