История Нова история "Да обичам нашето родно море"

balgari.bg

"Да обичам нашето родно море"

Мирновременният герой Димитър Атанасов Димитров е роден на 7 септември 1943 г. в село Сушица, Великотърновско. Баща му загива по време на Втората световна война, отглежда го баба му.
През октомври 1962 г. Димитър Атанасов отива войник. Службата му започва в Школата за химици в Горна Оряховица, после продължава във флота - химик е на голям преследвач на подводници във варненската военноморска база. Става старши матрос.
На въпрос в една анкета Атанасов дефинира понятието "героизъм в мирно време", без да знае, че скоро ще извърши такъв: "Стриктно изпълнение на корабния устав и законите на НРБ, а това значи да бъда честен и храбър, да не жаля живота си в защита на отечеството, да не се плаша от трудностите, когато сме на плаване, да обичам нашето родно море."
Морето наистина е влязло в сърцето на младежа от равнината.
На 4 март 1965 г. преследвачът се връща от плаване. Предстои последното учение - унищожаване на плаваща мина. До базата остават около 12 мили. Подривната команда се готви да отплава с корабната лодка към "мината". Двама матроси трябва да оставят оръжието си - карабина и автомат, на борда, за да не им пречи. Според една непълно препредадена заповед един матрос трябва да ги вкара във втори погреб. Матросът се спуска по трапа, оставя карабината и в резултат на неправилно боравене с оръжието произвежда изстрел с автомата. Улучва снарядите, зарядите им се запалват и започват да отделят дим и газове.
Старши матрос Димитър Атанасов слиза в задименото помещение. Огнището на пожара не е открито, от гъстия дим не се вижда нищо. Окулярите на противогаза му се изпотяват и Димитър го сваля. Заедно със старшината продължават да търсят опипом съскащите снаряди. Изминали са не повече от 15 минути, откакто химикът е в погреба, и той успява да подаде през люка нажежената кутия със снаряди. Моряците я хвърлят зад борда. Корабът е спасен и се връща в базата.
След вечеря старши матрос Димитров се чувства зле, откаран е по спешност във Военноморската болница. На 6 март младият мъж умира. Годината е 1965-а.
Отначало Флотът мълчи за инцидента. После вестниците оповестяват истината за случилото се. Официалното признание идва малко по-късно. "За спасяване на боен кораб и екипажа му" с указ на Държавния съвет от 30 април младият химик е награден посмъртно със златната звезда на "Герой на социалистическия труд" и орден "Георги Димитров". Със своя заповед министърът на отбраната го зачислява завинаги в екипажа на спасения преследвач. Командващият флота присвоява на старши матроса звание "старшина I степен".
Подвигът на Димитър Атанасов е увековечен от поети, паметници и музейни сбирки.
В средата на 70-те години във Флота 5 март е обявен за Ден на матроското другарство и героизъм в мирни дни. Морално отличие на името на старшина I степен Димитров се връчва ежегодно на матросите - отличници в бойната подготовка.
Но няма кораб с неговото име.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google