История Нова история Вироглавият политик

balgari.bg

Вироглавият политик

Видният ни общественик, депутат и юрист Петко Стайнов е роден в Казанлък на 31 май 1890 г. Завършва гимназия в Стара Загора, следва право в Гренобъл и завършва в Париж (1911), след което специализира в Лайпциг.
Участва в Балканските войни, после защитава докторат в Париж (1914). След Първата световна война Стайнов става директор на Дирекция на печата (1919-1920), но напуска, недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От 1923 г. е преподавател по административно право в Софийския университет.
Същата година е избран за пръв път за народен представител. Остава в парламента чак до 9 септември 1944-та - рекордно дълго за българската политическа практика.
През 1930-1931-ва Петко Стайнов е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Демократическия сговор. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с вдовицата на Петко Каравелов Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, писателя Антон Страшимиров и др.
След преврата на 19 май 1934-та Стайнов минава на дипломатическа служба - за кратко е посланик на България в Белгия (1934) и Франция (1934-1935), сетне напуска посланическия пост. Оттогава е опозиционнонастроен сппряло управлението в страната.
След Деветосептемврийския преврат през 1944-та Петко Стайнов става министър на външните работи и изповеданията, участва в преговорите по сключване на т. нар. Московско примирие със Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз, както и в преговорите за включване на България в Югославската федерация.
През 1946 г. обаче съветският външен министър В. Молотов настоява "вироглавият политик" да бъде уволнен. На 31 март 1946 г. юристът сам подава оставка, разбрал, че става неудобен на Москва с независимостта си, с опитите си да отстоява икономическата автономност на България.
След оставката си Стайнов се занимава с научна и педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От 1947 до 1963 г. завежда Катедрата по административно право в Софийския университет.
Автор е на трудовете "Администрация и правосъдие в Германия" (1923), "Компетентност и народовластие" (1923), "Чиновническо право" (в 2 части; 1932-1934), "Административно правосъдие" (в 2 части; 1936-1937), "Разделността на властта и конституцията" (1946), "Особени юрисдикции в областта на администрацията" (1956), "Правни проблеми на водното стопанство в Народна република България" (1957), "Международната регламентация по опазване чистотата на международните реки" (1963), "Защита на природата" (1970).
Пътеписът му "Индия, която видяхме и обикнахме" излиза през 1963-та.
Стайнов е автор на единственото българско научно изследване в областта на военното-административно право "Управлението на държавата пред и през войната" (1941).
На стари години пред приятели сам юристът признава, че в Париж е имал близки контакти със съветското разузнаване. След оставката си е следен от ДС. За кратко е арестуван, защото милиционерите смятат, че предава шпионски сведения чрез... слуховия си апарат.
Умира на 24 юни 1972 г.

 
За семейството на Стайнов и съпругата му, поетесата Анна Каменова, разказва сп. "Тема"
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google