История Нова история Виртуозът на летенето

balgari.bg

Виртуозът на летенето

Един от легендарните ни асове - Петко Попганчев, се ражда на 21 август 1905 година в Сухиндол. Завършва Аеропланното училище през 1925 година. През 1939 година завършва аероинженерство. Работи като началник на конструкторската служба в Държавна аеропланна работилница - Божурище.
Като пилот Попганчев владее до съвършенство техниката на висшия пилотаж. Като летец изпитател тества първия български многомоторен самолет - двуплощника ДАР-4, и му дава слаба оценка, поради което е прекратена работата по този проект. Изпитва и ДАР-6, конструиран от инж. Цветан Лазаров, и дадената от Попганчев отлична оценка е причина за внедряването на самолета в серийно производство като ДАР-9 "Синигер".
От 1943 година капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ - Ловеч, и главен пилот на предприятието. През март 1945 година провежда изпитателните полети на щурмовата машина ДАР-10Ф. За съжаление работата по този  проект спира на етап прототип, тъй като военновъздушните сили вече се превъоръжават с реактивни самолети.
На 10 юни 1948 година полковник Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на прототипа "Лаз-7". Изпълнява всички фигури от висшия пилотаж сам и с човек в първа кабина. Дава най-добра оценка за създадения от инж. Цветан Лазаров и неговия екип самолет.
Заедно с поручик Васил Щерев изпитват прототипа на "Лаз-7", предназначен за ВВС, след което са изработени 160 самолета "Лаз-7" и 150 "Лаз-7М". През 1954 година обаче производството на родни самолети е закрито.
Изключителните си професионални умения на пилот Петко Попганчев демонстрира, поставяйки своеобразни рекорди. През 1932 година с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1933 година прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет "Focke-Wulf Fw 44" извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с "Avia B-122" прави 135 свързани лупинга.
През 1959 година, вече пенсионер, Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет на републиканския шампионат, организиран от Центален аероклуб и аероклубовете в страната към ДОСО. От 1964 г. той е единственият носител на званието "Заслужил майстор на спорта по моторно летене". През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом "Пол Тисандие" - най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване (ФАИ).
Асът умира на 8 март 1983-та.


Още за уникалния летец разказва вестник "Десант"
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google