История До Втората световна война Битолска учителка приютява осиротелите деца на войводите

balgari.bg

Битолска учителка приютява осиротелите деца на войводите

Захария Василева - Шумлянска е родена на 15 май 1864 година в Битоля. Завършва училището в Битоля и със стипендия, отпусната й от градските първенци, отива да учи в Пловдивската гимназия, която завършва през 1895 година.
Учителства четиринайсет години във Воден (днес Едеса), Скопие, Одрин и в българската девическа гимназия в Солун. Омъжва се за поляка Юлиан Шумлянски, австрийски поданик, преподавател по природознание в Солун, Битоля и Серес. 
През годините след Илинденското въстание битолската учителка открива безплатна трапезария за бедни деца в двора на храма "Света Богородица" в Битоля, а по-късно тази трапезария прераства в дом за сираци.
Сиропиталището приютява близо 110 деца от всички краища на Македония - Охридско, Костурско, Крушевско. На грижите на майка Шумлянска остават и трите сирачета на Питу Гули, както и децата на други войводи.
За издръжката на приюта се грижи цялата битолска общественост - средства даряват от видната фамилия Робеви, еснафът се включва с осигуряване на платове и храна. За събиране на средства Захария Шумлянска посещава Охрид, Прилеп и Крушево. Прилепчани даряват девет наполеона и два топа шаяк, крушевчани изпращат благотворителката с 11 наполеона и два огромни вързопа дрехи. 
През 1910-а обаче Шумлянски са интернирани в Солун, набедени, че подпомагат ВМОРО. А двамата съпрузи наистина симпатизират на революционерите и често подслон в дома им получават дейците на македонското осбовождение. Домът за сираци е закрит през 1912-1913 година.
През 1912 година Захария Шумлянска отваря в Солун болница за ранените войници, но с идването на гръцката власт тук в началото на Първата световна война семейството отново е обект на гонения. Поставят ги  под домашен арест, а по-късно ги интернират в Мехади и Рас Селтин, Северна Африка. Захария тежко понася дългия път и двегодишната раздяла със съпруга си, неизвестността за съдбата на двете им непълнолетни деца също я измъчва. 
През 1919-а обаче възстановената полска държава се застъпва за своя гражданин и Захария и Юлиян Шумлянски са освободени. Пристигат в София, където Юлиян скоро умира, а Майка Шумлянска отново се посвещава на благотворителна дейност. В българската столица тя открива дом за сираци, който нарича "Битоля". Тук намират подслон 120 деца на бежанци от Македония.
Захария Шумлянска умира през 1937 година в София. Нейни записки, които разказват за пълния й с изпитания житейски път, откриват българи в САЩ през 2009-а.

Снимка: bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google