История До Втората световна война Най-противоречивият патриот

balgari.bg

Най-противоречивият патриот

Иван Михайлов Гаврилов - Ванче Михайлов, се ражда на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско.
Учи в Солунската българска мъжка гимназия, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 г. Ванче Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Когато през 1915 година завършва образованието си с отличие, му е предложено да продължи да учи като стипендиант на сръбското правителство в който европейски университет си избере. Той отказва и през 1918 г. постъпва в Българската армия. След Солунското примирие я напуска и се записва да учи по право в Софийския университет. По същото време е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество "Вардар" в София. Легалната дейност на Ванче Михайлов приключва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924 година. Избран е за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. След разгрома на левицата през септември 1924 година другата силна фигура в ЦК на ВМРО - Александър Протогеров, постепенно губи влиянието си в организацията. В следващите години Ванче Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. През 20-те години на миналия век той инициира и осъществява голям брой политически убийства, защото вярва, че така ще постигне целта си да неутрализира съветското влияние в македонското освободително движение.
Хората на Ванче нападат полицейски участъци, военни обекти, минират на мостове, взривяват складове и жп линии, наказват със смърт властимащи за провежданата антибългарска асимилационна държавна политика.
Убиват и свои съратници, когато се опълчват срещу методите им, сред ликвидираните е и Александър Протогеров.
Тероризмът обаче предизвиква ответната реакция на Югославия - тя съсредоточава във Вардарска Македония 35 хилядна армия, полиция и специални гранични части. Така Вардарска Македония се превръща в бойно поле.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Михайлов напуска България, където е осъден задочно на смърт. Военните забраняват и дейността на ВМРО. Последната значима акция на ВМРО, осъществена с подкрепата на усташите, е Марсилският атентат същата година.
В навечерието на Втората световна война Ванче Михайлов е амнистиран в България, но не се връща в страната. След създаването на независима хърватска държава се установява в столицата Загреб. По-късно осъществява контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и получава съгласие за създаването на батальони от бивши активисти на ВМРО под немско командване в зоната на Егейска Македония извън български контрол. Общата численост на тези части, чиято цел е трябвало да се води борба с комунистическите партизани, се е предвиждало да е между 5000 и 8000 души. От началото на март 1943-та започва формирането на такива роти в Костурско, Леринско и Воденско.
Непосредствено преди Девети септември 1944 г. Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на прогерманска Независима република Македония. По-късно от Хърватска през Унгария, Германия и Испания той се установява за постоянно в Рим със съгласието на италианските власти.
В изгнание Михайлов издава много брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома "Спомени" - безценно свидетелство за борбите на Македония. След 1963 г. българските тайни служби се свързват с него с цел да бъде подкрепена българската кауза в Македония.
Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г.
Година по-късно - на 8 септември 1991-ва, Република Македония става независима държава - това, за което Ванче се е борил през целия си живот, без да отрича, че македонците са "част от духовното цяло на българската нация".

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google