balgari.bg

Първият адмирал

Иван Вариклечков е роден на 7 юли 1891 г. в София, в семейството на полковник Петър Вариклечков. Завършва Военното училище в столицата с артилерийска специалност.
През Първата световна война (1914-1918) по време на "неограничената подводна война" участва в действията на немските подводници в Северно море и Атлантика.
Един от начините за откриване на противника в морето е известен на немските моряци като "Способът на Вариклечков".
Като командир на торпедоносеца "Смели" през Първата световна война талантливият военен отвлича от пристанище Балчик (тогава в Румъния) под обстрела на противника задържан от румънците турски тримачтов ветроход. За тази храброст е награден с турския орден "Меджидие". След излизането на България от войната превежда френски части през р. Дунав. Удостоен е с Ордена на Почетния легион.
На своя глава натоварва в кораба "Варна" в Оршова (Румъния) 300 български студенти, изгонени от Германия след разрива между нея и България. Следва остър сблъсък с английския и сръбския комендант и въпреки опита им да задържат кораба Вариклечков успява да доведе българите в родината. Даден е на военен съд за своеволието си, но е оправдан.
През 1931-1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот.
В периода 1933-1935 г. е командир на българския флот. През 1935 г. става флигел-адютант и началник на военната канцелария на двореца и придружава царя в дипломатическите му пътувания. Използвайки близките си взаимоотношения с монарха, издейства кредит от 200 милиона лева за развитието на флота. Благодарение на неговите усилия България започва производството на собствени морски и речни заградни мини, три пъти по-евтини от вносните.
Морският вълк изпълнява длъжността фригел-адютант на Борис Трети четири години. На 6 май 1937 г. Вариклечков получава адмиралско звание и отново поема командването на военния флот. В навечерието на Втората световна война успява да внесе три торпедни катера тип "Люрсен" с универсални възможности за бойни действия.
Води тежка борба с Министерството на войната за построяване на подводници за нашия флот от немската фирма "Круп верфт" - 413-тонните машини са сред най-модерните тогава. Вместо тях обаче се внасят морално остарели 280-тонни подводници, подходящи не за Втората, а за Първата световна война.
Вариклечков разработва схема за Българско морско министерство, на него принадлежи инициативата българските морски офицери да се унифицират и да не се делят на палубни и машинни.
Негови са думите: "Не може бъдещите морски офицери на България да се обучават в полите на Витоша!"
На 10 октомври 1939 г. се провежда коронен съвет, на който пред царя и министрите адмирал Вариклечков се противопоставя на плановете България да стане съюзник на Германия и настоява за неутралитет на страната ни. Уволняват го от флота и той сменя служебния автомобил с... магарешка каруца, защото е принуден изхранва семейството си със земеделие.
След 9 септември 1944 г. е арестуван, лежи в затвори и лагери. Обвиняват го, че е агент на чуждо разузнаване, фашист и враг на народа. Спират му пенсията, вземат му земята.
Иван Вариклечков умира през 1974 г. на 83-годишна възраст. Удостояван е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.
Съвременниците го помнят като блестящ стратег, говорел е немски, френски, английски и руски език, свирел е на цигулка, владеел стенография и машинопис.
Със съпругата си Вилма-Луиза Ото имат син Крум.
Иван Вариклечков е първият българин - носител на адмиралско звание сред офицерите от строя. Две години по-рано на морския офицер от запаса Сава Стефанов е присвоено същото звание.
Някои от идеите му стъписват околните, в техните очи адмиралът е фантазьор. Той защитава например тезата за прехвърляне на наши торпедни катери и подводници от Черно в Мраморно море... по суша! Много по-късно, през Втората световна война, съветското командване прехвърля кораби и подводници на хиляди километри разстояние с железница.
Автор на книга за Иван Вариклечков е Георги Антонов ("Съдбата на адмирала", ИК "Морски свят", Варна).
Още за първия адмирал - на duma.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google