История До Втората световна война Първият ни прокурор е горд и честен държавник

balgari.bg

Първият ни прокурор е горд и честен държавник

Теодор Теодоров е роден в Елена на 8 април 1859 г. в богато и почитано семейство. В родния си град Теодоров учи при известните педагози Стоян Робовски и Никифор Попконстантинов, след което продължава образованието си в Габрово.
Макар и разорен от войната, бащата изпраща сина си да учи в Николаевската гимназия, а през 1883 г. да завърши и Юридическия факултет на Новоросийския университет.
След завръщането си в родината Теодоров започва кариера като първи български прокурор при Софийски окръжен съд, а скоро след това става член на русенския апелативен съд (1883-1886). През 1886 година е вече доктор по право в Парижкия университет. След 1886-а започва работа като адвокат в Русе.
Убеден русофил, Теодор Теодоров е безкомпромисен противник на Стамболовия режим, заради което е интерниран в Котел. Тримата с Марин Гайдов и Петър Пешев защитават митрополит Климент, обвинен в подбудителство на бунт срещу княза и правителството през 1893 г.
Теодоров се утвърждава като водеща фигура в Народната партия (неин подпредседател е в продължение на цели 20 години). Нероден представител е от 1894 г. (без 1899-1901 и 1911-1913), председател на VІІІ народно събрание.
Освен като депутат, наричан заради борбения си темперамент "парламентарният тигър", Теодоров се изявява и като правосъден (10 юли 1896 - 26 август 1897) и финансов (26 август 1897 - 18 януари 1899 и 16 март 1911 - 4 юли 1913) министър.
Професионалното верую на Теодоров е изтъкано от уважение към конституцията, пределна пестеливост в изразходването на държавни средства и прямота във външнополитическите отношения. Негова заслуга е приемането на Закона за неотчуждаване на недвижимите покрити имоти, които служат за живеене (1898), и Закона за устройството на съдилищата (1898).
Като финансов министър Теодоров води упорита борба за по-голяма икономическа самостоятелност на България.
Сред учредителите е на т. нар. Патриотичен блок, създаден в дома му в края на януари 1907-а. Заедно с председателя на парламента Стоян Данев участва в сключването на примирието с Турция на 20-21 ноември 1912 г., малко по-късно пък е сред най-активните в опитите за запазване на добрите отношения между балканските съюзници и предотвратяване на сблъсъка между тях.
Убеждението, че обединението на българските земи може да се осъществи единствено с подкрепата на Русия, го прави опонент на идеята за обвързване на България с Централните сили през 1914-1915 г.
Като външен министър и премиер Теодоров се бори за запазване на Западна Тракия и Южна Добруджа в границите на България, както и за автономия за българското население на Македония. Не подписва Ньойския договор, а предпочита да подаде оставка. Датата е 2 октомври 1919 г.
Междувременно бунтовният еленчанин не се е предал и във вътрешнополитически план. През февруари 1919 г. парламентът гласува Закона за данъка върху печалбите от войната и Закона за отнемане на незаконно придобитите от държавни служители имоти след 17 септември 1912 г.
Като противник на режима на Стамболийски Теодоров е арестуван на 26 септември 1922 г. и осъден. В Шуменския затвор лежи десет месеца, след освобождаването си влиза в създадения на 10 август 1923 година Демократически сговор. Като кандидат на Сговора е избран за депутат в ХХІ ОНС.
Теодор Теодоров умира на 5 август 1924 г. Вестник "Мир" пише за честния държавник: "Мястото му в българския политически живот остава празно и не се знае дали би могло да бъде запълнено."

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google