История До Втората световна война Първата българка, защитила докторат по философия

balgari.bg

Първата българка, защитила докторат по философия

Зоя Ставрева Маринополска, първата българка, защитила докторска дисертация по философия, е родена в старата столица на 21 април 1883 година.
Баща й е търговец, в семейството са пет деца.
Зоя завършва с отличие средното си образование в Търново. През 1914 г. завършва висше образование по философски науки в Берн.
През същата година подготвя докторска дисертация към Философския факултет на Университета в Берн, която успешно защитава през 1915 г. и е удостена с научното звание "доктор на философските науки". Темата на дисертацията й е "Състраданието като основа на морала при Шопенхауер". В работата за пръв път български философ разглежда проблемите на метаетиката (наука за трансцендентните нравствени принципи като висши цели на разума), отнасящи се до изследването на първоосновите на морала.
След завръщането си в България Ставрева преподава философия в Девическата гимназия "Св. Митрополит Климент" в Търново в продължение на 24 години.
Паралелно с философските си идеи Зоя Ставрева усилено проучва проблемите в областта на историята на образованието в България. Особено внимание отделя на девическото образование.�
Популяризира научните си изследвания в списанията "Учителска мисъл", "Учителска практика", "Учителски преглед", "Дом и училище". Постоянен сътрудник е на общинския вестник "Велико Търново".
Като философ и педагог д-р Зоя Ставрева се интересува и от чуждия опит, посещава някои западноевропейски страни, за да се запознае с нови педагогически практики. През 20-те години на миналия век, когато в Съветска Русия народен комисар на образованието е Луначарски, тя поддържа връзка с педагогически институти там. През 1927 г. написва книгата "Татко Песталоци", израз на уважението й към швейцарския педагог, прочул се с възпитанието на болни и изоставени деца. През 30-те години тя популяризира у нас нашумялата немска педагогика на Петер Петерсен, известна като "Йенски план" - по дадена тема детето задава въпроси, а учителят му отговаря. Превежда книгата "Практиката в училищата Йенски план" и я издава заедно с колегата си от София д-р Б. Шанов.
Зоя Ставрева е председател на Учителския въздържателен съюз с център Търново (1924-1925). Изнася беседи, представя реферати на световни конгреси във Виена, Хелзинки, Хага. На конгреса, проведен в Търново през 1931 г., става инициатор за обединението на всички въздържателни съюзи.
Членува в Дружество на българките с висше образование, основано в София на 29 май 1924 г. Член е и на Класния учителски съюз, активен деец на Червения кръст. Сътрудничи в дружеството "Грижи за бавно развиващи се деца в България". Като германистка членува в Българо-немско културно дружество. Но точно заради него след 9 септември 1944-та е обявена за фашистка. Принуждава се да изгори цялата си библиотека и личния си архив. Оцелява само черновата на дисертацията й и част от кореспонденцията й.�
Носителка е на множество награди за активна обществена дейност.
През 1940 г. Младежкият Червен кръст я награждава със Знак за отличие и свидетелство.
Умира на 3 март 1962 г.

Източници: http://bg.wikipedia.org�и www.blitz.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google